За конкурса „Феручо Бузони“ – разговор с носителя на първа награда Емануил Иванов

От 28 август до 6 септември се състоя 62-рото издание на Международния конкурс за пианисти „Феручо Бузони“ в Болцано, Италия. На 6 септември стана ясно, че носител на първа награда е българинът Емануил Иванов. Туровете от конкурса се предаваха по интернет и много хора следиха изпълненията на младия музикант.

Конкурсът на името на известния италиански пианист и композитор се провежда от 1949 г. Идеята е на Чезаре Нордио, директор на консерваторията в Болцано подкрепен от световноизвестния пианист Артуро Бенедетти Микеланджели, за да се отбележи 25-годишнината от смъртта на Бузони. Първият конкурс започва на 12 септември 1949 г. В почетния комитет влизат Клаудио Арау, Вилхелм Бакхаус, Алфред Корто, Валтер Гизекинг, Дину Липати, Артур Рубинщайн и самият Микеланджели, който предоставя значителна сума за една втора награда. В първото издание осемнадесетгодишният Алфред Брендел се класира четвърти. Едва през 1952 г. първа награда печели Серджо Пертикароли. През 1956 първото място е за Йорг Демус, а на следващата за Марта Аргерич.

Когато всички членове на журито са единодушни в избора за носител на първа награда, му се присъжда и една допълнителна – на името на Артуро Бенедети Микеланджели.

Няколко български пианисти също са печелили награди на този конкурс. Това са Иван Дреников през 1964 г. – трета награда, Божидар Ноев през 1965 печели втора при неприсъдена първа, Боян Воденичаров през 1981 г.– трета награда и през 1999 г. Ралица Пачева печели четвърта.

Председател на журито тази година беше австрийският пианист Тил Фелнер.

На българска сцена младият пианист се завърна на 19 септември в Казанлък за концерт, наречен „Импровизация и Токата“, и посветен на 120-годишнина от рождението на Панчо Владигеров. На 1 октомври в галерия „Оборище 5“ свири в концерта на носителите на голямата награда от конкурса „Млади виртуози“.

Предстои му рецитал на 12 октомври в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в рамките на фестивала „Пиано Екстраваганца“ с една почти изцяло нова програма.

„Подбрал съм шест транскрипции на Алексис Вайсенберг върху шансони от Шарл Трене, които бяха издадени миналата година от едно японско издателство. През 1958 или 59 се появява грамофонна плоча „Мистър Никой свири Шарл Трене“. Едва четиридесет години по-късно става ясно, че свири Вайсенберг. Решил е да я издаде с псевдоним, защото по онова време не е било прието класически музиканти да свирят лека музика. Тези аранжименти са толкова майсторски направени и толкова завладяващи, че не може да става дума за лека музика. Личи си талантът във всяка една от пиесите. Дълго време се е смятало, че това са импровизации. Дори прочутият Марк Андре Амелен ги записа преди почти 18 години, като ги е научил изцяло по слух. Преди няколко години дъщерята на Вайсенберг Мария открива нотен материал на четири от шестте и вече са издадени. Аз веднага се сдобих с нотите, научих ги и сега предстои да ги представя. Другата пиеса е три пиеси от „Ява сюита“ на Леополд Годовски. Това също е много интересно произведение, едно от най-колоритните в този репертоар. Това са преки впечатления от една негова екскурзия на остров Ява през 1923 г. След това направил една голяма сюита от дванадесет пиеси в четири тетрадки по три и аз ще изпълня втората тетрадка – „Бъбрещите маймунки“, „Размишление върху будисткия храм Боробудур на лунна светлина“ и „Вулканът Бромо“. Другата е „Картини от една изложба“ на Мусоргски и „Сонатина-концертанте“ на Владигеров“.

В звуковия файл чуйте разговора с Емануил Иванов, а на 11 октомври от 23 часа в „Български изпълнители“ ще звучат и негови изпълнения.