От 28 август до 6 септември се състоя 62-рото издание на Международния конкурс за пианисти „Феручо Бузони“ в Болцано, Италия. На 6 септември стана ясно, че носител на първа награда е българинът Емануил Иванов. Туровете от конкурса се предаваха по интернет и много хора следиха изпълненията на младия музикант.
Конкурсът на името на известния италиански пианист и композитор се провежда от 1949 г. Идеята е на Чезаре Нордио, директор на консерваторията в Болцано подкрепен от световноизвестния пианист Артуро Бенедетти Микеланджели, за да се отбележи 25-годишнината от смъртта на Бузони. Първият конкурс започва на 12 септември 1949 г. В почетния комитет влизат Клаудио Арау, Вилхелм Бакхаус, Алфред Корто, Валтер Гизекинг, Дину Липати, Артур Рубинщайн и самият Микеланджели, който предоставя значителна сума за една втора награда. В първото издание осемнадесетгодишният Алфред Брендел се класира четвърти. Едва през 1952 г. първа награда печели Серджо Пертикароли. През 1956 първото място е за Йорг Демус, а на следващата за Марта Аргерич.
Когато всички членове на журито са единодушни в избора за носител на първа награда, му се присъжда и една допълнителна – на името на Артуро Бенедети Микеланджели.
Няколко български пианисти също са печелили награди на този конкурс. Това са Иван Дреников през 1964 г. – трета награда, Божидар Ноев през 1965 печели втора при неприсъдена първа, Боян Воденичаров през 1981 г.– трета награда и през 1999 г. Ралица Пачева печели четвърта.
Председател на журито тази година беше австрийският пианист Тил Фелнер.
На българска сцена младият пианист се завърна на 19 септември в Казанлък за концерт, наречен „Импровизация и Токата“, и посветен на 120-годишнина от рождението на Панчо Владигеров. На 1 октомври в галерия „Оборище 5“ свири в концерта на носителите на голямата награда от конкурса „Млади виртуози“.
Предстои му рецитал на 12 октомври в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в рамките на фестивала „Пиано Екстраваганца“ с една почти изцяло нова програма.
„Подбрал съм шест транскрипции на Алексис Вайсенберг върху шансони от Шарл Трене, които бяха издадени миналата година от едно японско издателство. През 1958 или 59 се появява грамофонна плоча „Мистър Никой свири Шарл Трене“. Едва четиридесет години по-късно става ясно, че свири Вайсенберг. Решил е да я издаде с псевдоним, защото по онова време не е било прието класически музиканти да свирят лека музика. Тези аранжименти са толкова майсторски направени и толкова завладяващи, че не може да става дума за лека музика. Личи си талантът във всяка една от пиесите. Дълго време се е смятало, че това са импровизации. Дори прочутият Марк Андре Амелен ги записа преди почти 18 години, като ги е научил изцяло по слух. Преди няколко години дъщерята на Вайсенберг Мария открива нотен материал на четири от шестте и вече са издадени. Аз веднага се сдобих с нотите, научих ги и сега предстои да ги представя. Другата пиеса е три пиеси от „Ява сюита“ на Леополд Годовски. Това също е много интересно произведение, едно от най-колоритните в този репертоар. Това са преки впечатления от една негова екскурзия на остров Ява през 1923 г. След това направил една голяма сюита от дванадесет пиеси в четири тетрадки по три и аз ще изпълня втората тетрадка – „Бъбрещите маймунки“, „Размишление върху будисткия храм Боробудур на лунна светлина“ и „Вулканът Бромо“. Другата е „Картини от една изложба“ на Мусоргски и „Сонатина-концертанте“ на Владигеров“.
В звуковия файл чуйте разговора с Емануил Иванов, а на 11 октомври от 23 часа в „Български изпълнители“ ще звучат и негови изпълнения.
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Легендарната британска нойз/спейс/дрийм поп/психеделик рок формация The Telescopes , оглавявана от Стивън Лори, пристига у нас за концерт на 5 ноември в зала "Сингълс" а НДК по покана на "Аларма Пънк Джаз" на БНР. С музиката от съвсем новия си албум Halo Moon , издаден миналия месец от Tapete Records . По-рано тази година пък Fuzz..
От 1 до 7 ноември Благоевград е домакин на Балканския театрален фестивал . Организатор е Драматичният театър "Никола Вапцаров", със съдействието на Община..
Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф...
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg