Наскоро писателката Дубравка Угрешич беше удостоена със званието „Доктор хонорис кауза“ от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Авторката е позната на българския читател и сравнително често посещава България, стремейки се да съхрани българския си език. По повод награждаването със званието „Доктор хонорис кауза“ тя произнесе тържествено слово на тема „Бонбони Сорбона или моите университети“, в което се потопи в спомени за миналото, Югославия и живота на т.нар. „доброволен изгнаник“:
„В края на краищата, светът не беше идеално място – мама добре го знаеше, но можеше да стане по-добър благодарение преди всичко на знанието, образованието и изкуството. Така някак си го представяше мама. Така си го представях и аз.“
Дубравка Угрешич е родена в Кутина, Хърватия през 1949 г., в семейството на баща хърватин и майка българка.
Научните ѝ интереси са свързани с руската литература, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са тези на Даниил Хармс и Борис Пилняк. Когато през 1991 г. започва войната в Югославия, Дубравка се опитва да заеме неутрална позиция между сърби и хървати, което не се приема добре от мнозина хървати. Тогава тя избира доброволната емиграция и се премества да живее в Амстердам. Сред най-известните ѝ книги са „Култура на лъжата“, „Музеят на безусловната капитулация“ и др.
Дубравка Угрешич е специален гост в рубриката „Главен герой“. Тя разказва за първата си кукла, която е българска, за това какво е да си писател от т.нар. "малки литератури" и т.н.
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Пренасяме се в Централна България, където Историческият музей на Севлиево и Художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" откриват в 18 ч. съвместната изложба "Диаметрални светове" на Анелия Мартинчева и Деница Иванова. Двете художнички съчетават в рамките на изложбата класическа графика, живопис и дигитална рисунка, разкривайки..
Фотодокументална изложба проследява историята на Регионалната библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград – от идеята за нейното създаване през далечната 1870 година до наши дни. Юбилейна експозиция "С възрожденски дух през годините – 155 години библиотечно дело в Разград" е подредена в централното фоайе на библиотеката. В залата на Народно..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg