„Лунни отражения – Гуанлан“ се нарича експозицията на Велико Маринчевски, която е подредена в столичната галерия „Ракурси“.
В нея се показват творби, които художникът създава по време на своите няколко пребивавания в графичната база в Гуанлан, Китай. Изпълнени в техниките офорт и акватинта, от тях лъха истинско дзен спокойствие. Всяка от изключително естетските творби на художника са повлияни от духа на Изтока, от онази особена вътрешна симбиоза между природата и неговия вътрешен мир. Усещането за висша хармония, чистотата и ритъма на формите, фините нюанси и особената светлина носят онова съзерцание на източното изкуство, които са станали и негова същност. Няколко графики имат заглавия „Лунни отражения“, други са назовани „Лотоси на лунна светлина“, това е любим образ на художника, което е и свещено растение за китайската култура, „Морска луна“ и други. Едно пътуване до Италия и Венеция са го вдъхновили за произведенията „Соло-венециански челисти“. Друго усещане за материала и композицията са работите му „Ждрело“.
В експозицията има и една рисунка с перо, като предизвикателство за непосредственост и без намеса на графичните техники. Хармонията в природата, дълбочината на космоса, усещането за човека без директно да присъства, но изследва невидимите връзки с този видим свят са нещата, които вълнуват и претворява Велико Маринчевски.
След персонална покана художникът прекарва три месеца в Китай, въпреки че често пътува за по-кратко време. Той е отличен с титлата „Почетен художник на Графична база „Гуанлан“. А Националният фонд за изкуства на Китай го избира и назначава за преподавател в Националния курс по графика за обучение на асистенти, селектирани от 15 академии и университети. Какво по-голямо признание за един български артист, за чиито творби казват, като че ли са създадени неръкотворно.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg