Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Фолклор и композиторско творчество – Джордже Енеску и цигулката като начин на изказ

Дордже Енеску – един от великите цигулари от първата половина на 20 -и в. – е роден на 19 август 1881 г. като 12-о и единствено останало живо дете на семейството. Родителите му са с музикални наклонности, майката свири на пиано и китара. Четиригодишен започва да учи цигулка при Лае Чиору, циганин-музикант, който великолепно владее изкуството да импровизира с лекота върху народни мелодии. Енеску е запленен от това изкуство, от енергията, която тази музика излъчва. Вече 20-годишен той вплита в Първата си румънска рапсодия две от песните, запомнени в тези първи уроци – рапсодията е шеметна секвентна верига от танцови елементи.

За Енеску фолклорът е съдба, а цигулката – начин на изразяване. Фолклорът той свързва с неограничените възможности за емоционален изказ. Третата соната за цигулка и пиано – с пояснение „В характера на румънски фолклор“ – е израз на начина на мислене, наслоен още от най-ранния допир с народната музика. Избягва думата „стил“ за народната музика, за него тя съдържа нещо изкуствено, докато „характер“ е някаква даденост – от самото начало“. Третата соната е омайно, виртуозно общуване с богатата мелодика, хармония, ритми, които румънският фолклор съдържа и от които Енеску извлича безценни опуси.

В предаването на 18 ноември от 17.30 часа ще звучат Първа румънска рапсодия и Трета соната за цигулка и пиано.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05