Много емоции и ярка оркестрова мощ ни очакват в петък вечер в столичната зала „България“! Симфоничният оркестър на Българското национално радио и неговият главен диригент – Марк Кадин – са подготвили програма, вдъхновена от борбата за победа. „Огън!“ гласи лаконичното, но казващо всичко мото на концерта, изграден върху изключително оригиналната идея, която събира в една вечер четири различни батални творби от четирима различни композитори: „Битката при Можайск“ на Карол Курпински, „Победата на Уелингтън“ от Лудвиг ван Бетовен, Героичната увертюра „Дравски дни 1945“ и Увертюра „1812“ на Пьотр Илич Чайковски.
Програмата ще започне с мащабното симфонично платно „Битката при Можайск“ от поляка Карол Курпински – доста популярен за своето време композитор и диригент. Роден на 6 март 1785 в село Влошаковице, Карол Казимеж Курпински е бил известен под прозвището „полският Моцарт“, тъй като в творчеството осезаемо е подражавал на великия австрийски гений, а мелодиите му са цитирани от Вагнер и Шопен. Курпински пише опери в национален дух (общо 26 на брой), които се ползват с голям успех; а също така – мелодрами, балети, църковни-инструментални и клавирни произведения. Автор е на мелодията на революционната песен „Варшавянка“ (1831 година). Написал е също няколко теоретични труда, превел е от френски на полски курса по композиция на Антонин Рейха. „Битката при Можайск“, известна още като „Голяма симфония за оркестър, опус 15“ е ярка симфонична творба, посветена на едно от най-мащабните и кръвопролитни сражения от 19 век, променило историята и картата на Европа. Битката между многохилядната френска армия на Наполеон и руската армия на Александър Първи е историческо събитие, намерило отражение в творчеството на редица писатели, художници и композитори от онова време. Премиерата на творбата е била през декември 1812 г. във Варшава, по същото време когато и френската армия се е връщала към родината си през Полша.
„Битката при Можайск“ има следните части: „Нощ“, „Разсъмване“, „Изгрев“, „Голям марш“, „Битка“, „Голям марш“.
Симфоничната фантазия „Победата на Уелингтън“ от Лудвиг ван Бетовен е написана през 1813 година. Един от приятелите на Бетовен е немският майстор на музикални инструменти Йохан Непомук Мелцел. Сред изобретенията му историците споменават апарата „Панхармоникон“ – инструмент, наподобяващ шарманка, която възпроизвежда звучността на всички инструменти от военния оркестър. Мелцел се обръща към Бетовен с молбата той да напише за този панхармоникон симфонична пиеса, която да бъде изпълнявана на благотворителни концерти. В името на старата им дружба Бетовен се съгласява, но не е особено ентусиазиран. Само че вместо да напише оригинално и завършено симфонично произведение, той създава необичаен музикален етюд. Няколко месеца преди това британската армия разбива войските на Наполеон в Испания и Бетовен изобразява масовата битка, използвайки английска народна мелодия (което символизира армията на Уелингтън) и френска песен (символизираща войската на Бонапарт), като наслагва двете една върху друга. Какафонията и хаосът намират своето разрешение в тържествения финал „Боже, пази Краля“, който изобразява победата на британците. По ирония на съдбата, точно когато Бетовен привършва работата си над творбата, панхармоникът на Мелцел излиза от строя, и в своя първоначален вариант „Битката“ не е изпълнена никога. По-късно композиторът я преработва за симфоничен оркестър, прибавяйки ефектите на топовна канонада и изстрели на мускети.
„Победата на Уелингтън“ получава огромен отзвук и признание сред съвременниците си, макар днес да не се изпълнява често. Премиерата ѝ е на 5 май 1813 година в залата на Виенския университет, на благотворителен концерт в полза на войните-инвалиди. Във въпросната вечер била предвидена да бъде изпълнена за първи път Седмата симфония на композитора, дирижира самият Бетовен, а оркестърът се състои от най-добрите музиканти. Концертмайстор е Игнац Шупанциг (неговият квартет осъществява премиерите на всички зрели творби в този жанр на Бетовен), водач на една от оркестровите групи е Салиери, китаристът Мауро Джулиани свири на чело, композиторите Джакомо Майербер, Йохан Непомук Хумел и Игнац Мошелес помагат на ударните. Съвсем неочаквано обаче централно произведение на вечерта става не „новата симфония“, както е обявено в програмата, а „Победата на Уелингтън“, известна още като „Битката при Виктория“. Оркестърът се оказва недостатъчен за изпълнението на баталната картина и се налага да бъде подсилен от два военни оркестъра с огромни барабани и специални машини, които възпроизвеждат звуците на топовни и оръжейни залпове. Мнозина смятат, че това произведение е недостойно за гениалния композитор, но е факт, че то има потресаващ успех и му донася невероятната сума от четири хиляди гулдена. А Седмата симфония преминава незабелязана. Един от критиците дори я нарича „съпровождаща пиеса“ към „Победата на Уелингтън“.
Боян Икономов (1900-1973) изиграва важна роля в развоя на българската музика през периода 1925-1970. Родом от Никопол, той изучава икономика в Свободния университет, работи като банков чиновник и хорист в оперетния театър. По-късно учи композиция и дирижиране в Париж и Швейцария. Завръщайки се в България през 1937 година, посвещава дълъг период от живота си на работата в Радио София.
Един от значителните и интересни български композитори, Боян Икономов има отговорната историческа задача да развие и издигне българското музикално творчество на по-високо професионално ниво. Автор е на опера, оперета, балети, кантати, оратории, симфонии, камерни и хорови творби, музика към документални и игрални филми. За съжаление в днешно време произведенията му се изпълняват рядко на концерти. Ето защо включването в програмата на Героичната увертюра „Дравски дни 1945“ е събитие за меломаните. Творбата е посветена на военната операция на българската армия в Унгария.
Увертюра „1812“ от Пьотр Илич Чайковски е едно от най-популярните произведения, пресъздаващи историческите събития от онези дни. Тази монументална, програмна пиеса е написана за голям състав на симфоничен оркестър, с прибавени групи на ударни, големи камбани и барабан, които се употребяват в оперните оркестри за изобразяване на топовни изстрели, а също така – групи инструменти от военния оркестър (по желание) и се числи към онзи особен род произведения, които са предназначени за изпълнение в големи помещения или на открито. Написана от Пьотр Илич Чайковски в памет на победата на Русия в Отечествената война от 1812 година, увертюрата е популярна сред слушателите заради ефектната си звучност и важността на въпросните събития за Европа и Америка. В изпълнението на творбата са включени камбани, а на финала се предвидени и топовни гърмежи.
Чайковски не прилага литературна програма към своята увертюра, но образите в нея са толкова конкретни, че не се нуждаят от допълнителни разяснения. Тематиката на увертюрата е основана на конкретни жанрови типове. В характеристиката на руските образи Чайковски удачно използва фолклорен материал, а характеризирайки френското нашествие цитира Марсилезата.
Увертюра „1812 година“ е ефектно произведение. Патриотичната идея ѝ придава героичен характер, а величавият финал го утвърждава. В съветските времена тази увертюра като правило се е изпълнявала в редакцията на Висарион Шебалин, където вместо темата „Боже, пази Царя“ се е използвала главната тема от епилога на операта на Глинка „Живот за царя“ (транспонирана в ми бемол мажор). Съществуват също и редакции на Сергей Кусевицки и Андрю Корнел, в които темите на молитвите и руският химн се дублират от смесен хор. Премиерата на увертюрата е била в Храма на Христос Спасител на 8 (20) август 1882 година.
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg