Състоянието на здравеопазването, реформата, Националния рамков договор, НЗОК, протестите на специалистите по здравни грижи, както и модернизацията при лечението на онкологично болните у нас, коментира д-р Стефан Константинов, бивш здравен министър и изпълнителен директор на УСБАЛ по онкология София, в студиото на "Нашият ден".
"Всички говорят за реформа в здравеопазването в България, но това е много общо. Като кажеш реформа, трябва да кажеш точно каква реформа. А това нещо не става на улицата. Приемам протестите на медицинските сестри като много сериозен сигнал, но не става с разговор с министър-председателя, не става с обещания и не става с мерките, с които се предлага." – категоричен беше д-р Константинов.
Като цяло хората, работещи в здравеопазването, са дълбоко разединени.
Има разединение не само между различните професии лекари и сестри. Вътре между лекарите има дълбоки диспропорции, възнагражденията са в изключително големи граници, но това не е от тази или от миналата година. Това е от 15 години поне. И то не защото някой е лош, краде или липсва контрол, а просто защото
Такъв е дизайнът на здравната ни система.
Тя предизвиква всичко това. И бавно и методично, ден след ден, доведе до всичко това. Протестиращите са върхът на айсберга – един синдром, който трябва да ни накара да се замислим. След замислянето трябва да има още 5-6 действия, които трябва да се направят, за да се постави точната диагноза, след това да започне лечението и чак след това да чакаме оздравяването.
Държавата ни не е наясно с проблемите в българското здравеопазване.
Някой трябва да погледне гората, а не дърветата. И погледът трябва да е политически. Политиците трябва да са наясно. И не един политик, а множество политически фигури.
Трябва да си кажем какво здравеопазване искаме.
И какви са инструментите на държавата. Установяваме, че инструментите не са много големи. Държавата трябва да събере здравни вноски – колко успешно, е друг въпрос – от там насетне как се изразходват. Виждаме, че имаме една каса, която би трябвало да осъществява контрол върху всички харчове. Обаче в един момент се оказва, че вместо касата да плаща или да има малко доплащане от страна на пациента, ние вървим в посока, когато съвсем скоро ще можем да кажем, че всъщност
Хората си плащат за здравеопазване, а националната здравноосигурителна система доплаща.
Обръщат се нещата. От чужбина докладите казват, че ние сме първи в това хората да си доплащат от джоба. За ЕС това не е нормална система."
Как се справя д-р Константинов в УСБАЛ по онкология
"Колкото си по-нависоко, ти зависиш от повече хора и фактори. А когато си по-ниско, имаш свободата да действаш. Мога да кажа, че за вече 2 години и повече, откакто съм в болницата, нямах негативни вмешателства. Имах свободата да работя и да управлявам. И от една болница, която имаше големи задължения – 8 млн. лева просрочени – сега практически вече сме ги стопили – 6 млн. вече сме изплатили реално, а 2 млн. ще вземем заем от частна банка. Трудно беше, защото частните структури са много недоверчиви към държавни организации, и особено кредит без ипотека и без държавна гаранция. Трябваше да докажем, че нашето лечебно заведение се управлява добре, че не се изразходват ненужно средства, че има финансова стабилност, за да ни подпомогнат."
Д-р Константинов подчерта, че няма универсални решения, всяко действие трябва да се мисли прагматично и да се преценява в конкретната ситуация дали е подходящо. Но –
Искаме или не искаме – трябва да си преструктурираме болничната помощ
"Още 2008-2009 година имаше план на Световната банка как да се преструктурира – модел, приложен доста успешно в Естония. Но това у нас не се получи. На хората можеш да въздействаш по два начина – или като ги заплашиш, или като им дадеш средства. Реформи най-добре се правят, когато можеш да мотивираш хората, че това, което ще стане, няма директно да им бръкне веднага в джоба и за в бъдеще ще им донесе положителни неща."
Д-р Константинова акцентира върху изясняване на ролята на държавата в здравеопазването:
"Клиничните пътеки са абсолютен анахронизъм. Това е една от преките причини здравеопазването ни да е на този хал. Въвеждането на клиничните пътеки, начинът, по който се финансира здравеопазването, доведе до тези тежки диспропорции в заплащането. Системата стимулира това."

Наближава "Щедрият вторник" ( 2 декември ) – глобална инициатива, създадена в САЩ през 2012 г., която днес се реализира в над 100 страни по света. Идеята е да изградим свят, в който щедростта е част от ежедневието. От 2018 г. фондация BCause е официален партньор за България на световното движение GivingTuesday. Организацията популяризира..
Редакторът Василена Мирчева разказва в "Нашият ден" какво означaва WWOOFing . Това е програма за доброволчество в биоферми , известна като World Wide Opportunities on Organic Farms (Световни възможности в биоферми). Глобалното движение възниква още през 70-те години и предлага доброволчески труд в биоферми в замяна на храна и подслон с цел..
На 19 ноември в сградата на район "Витоша" се проведе среща на желаещите да се присъединят към първата за София енергийна общност . Инициативата е на община "Витоша" и цели изграждането на фотоволтаична централа с мощност 75 киловата върху покрива на 2. СУ "Академик Емилиян Станев" като част от генерираната енергия ще бъде за нуждите на..
Пловдивска област продължава да заема водещо място по брой аборти сред младежи до 19 години – статистика, която поражда сериозни въпроси за липсата на информираност, профилактика и навици, свързани със сексуалното здраве. В същото време се задълбочава и друг процес – отлагането на родителството към все по-късна възраст. За тези две тенденции говори..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев , председател на Българската асоциация по неонатология. Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg