3
Годината свършва и ознаменува една загубена битка – тази за дългогодишните ни навици за гледане на кино. Два от най-чаканите филми на годината "Ирландецът" на Скорсезе и "Брачна история" на Ноа Баумбах можете да гледате, когато поискате, на каквото искате устройство и междувременно да чатите, ядете или скролвате из социалните мрежи. По данни на "Нетфликс" 13,2 млн. зрители са видели "Ирландецът" през първите му пет дни от домовете си.
Преди премиерата Скорсезе помоли, ако филмът му се гледа на мобилно устройство, поне да е на по-големичък таблет...
Най-големите кинозаглавия на сезона влизат в дома ни, без да са минали през традиционния цикъл: няколко месеца на голям екран, после пауза от три-четири месеца преди излизане на DVD и телевизия. "Не всеки днес е склонен да чака толкова дълго – пише Райън Гилби в "Гардиън", – а "Нетфликс" е инструментът, който толерира липсата ни на търпение. Благодарение на стрийминг платформите днес пристъпваме в прекрасния нов свят на незабавната консумация."
След като гиганти като Скорсезе могат да разчитат на едва три премиерни седмици на голям екран в киносалон, какво остава за тепърва навлизащите кинотворци?
А вероятно най-голямата изненада идва от факта колко бързо индустрията се огъна и капитулира. "Нетфликс" съществува едва от четири години и вече диктува новите правила на разпространение.
По една ирония компанията, която направи гледането на кино по-лесно от всякога, без да се налага да ставаме от диваните си, наскоро отвори първия си киносалон в Ню Йорк. Този ход изпраща на кино антитръстовото законодателство. "Гардиън" припомня случая "Парамаунт" от 1948, когато Върховният съд забранява практиката големите филмови студиа да притежават и вериги киносалони. Това ограничение десетилетия наред определяше политиката на големите студиа.

Също така е трудно да приемем "Нетфликс" като гарант на кинокачеството, тъй като от тази година е възможно зрителите да гледат филмите с различна скорост от тази, с която са създадени.
Има и кинаджии, които приветстват решението на "Нетфликс": "Стриймингът е важен и е страхотен начин за достигане до повече хора – казва Карол Морли, режисьор на трилъра "Внезапно". – Имам роднини, които нямат киносалон в близост до дома си или не могат да отделят парите за билети. Така че стримийнгът прави филмите много по-достъпни отпреди. Има демократизиране, което няма как да е зле. Проблемът е, че когато даден филм има премиера в салон, той ще получи критически оценки и ревюта, ще получи внимание и реклама, докато независимите филми ще отиват директно на платформите и няма да имат шанса за тях да се говори, така че ще изчезнат от внимание бързо. Премиерата на голям екран е нещо като реклама за филма и му гарантира последващ живот."
Режисьорът Тод Хайнс изтъква друг по-невидим недостатък на стрийминг разпространението: "Когато гледаш по един филм на месец в киносалон, ти не си толкова податлив на прищевките и импулсите си. Нямаш възможност да спреш филма по средата и да започнеш нов, просто внимаваш повече, влизаш в ритъма на лентата и си изграждаш по-дълбока връзка със ставащото на екрана. Парадоксално, когато всичко е налично през цялото време – това убива желанието."
Според Ръсел Брендън, редактор на технологичното издание The Verge, младите изобщо не разсъждават така. "За 20-годишните да стоят в салон два часа, наблюдавайки едно нещо, просто не е така културно значимо. Днешните двайсетгодишни са погълнати от канали като YouTube и TikTok, по-непосредствени и по-малко "продуцирани" медии. За тяхното внимание днес се борят твърде много канали и киното определено не е съоръжено добре за тази битката. Ако правиш един филм както трябва, имаш нужда от тишина, от различен ритъм на времето: това е част от изкуството на киното, а ми се струва, че за това трудно се намира място в днешната икономика на вниманието."
Хайнс предвижда и нещо като връщане на махалото – "Нали видяхте какво стана с винила? Хората просто казаха: не, не искаме той да си отиде. Винилът не бива да умира."
Така че е възможно простата човешка потребност да съпреживееш едно произведение, наред с други хора, събрани на едно място, да върне доброто старо гледане на кино. Едно е сигурно, когато това стане, няма да е съпроводено от 20-минутен рекламен блок преди прожекцията.
Източник: Guardian, BBC
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово...
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg