Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За какво ни е изкуството

Снимка: unsplash.com

За какво ни е всъщност изкуството? В края на една година в „Нашият ден“ си задаваме един от най-важните въпроси. Фотографът Ивайло Петров и културологът Валентина Георгиева ви предлагат очаквани и неочаквани отговори. 

А това попита Ивайло Петров приятелите си в социалната мрежа Фейсбук: „Имам бързо питане към хората, които съзнателно търсят присъствието на изкуство под каквото и да е проявление/проявления в живота си. Въпросът е зададен от гледната точка на неговото възприемане, а не на създаване и в този смисъл е към всеки – без оглед на това дали прави такова или не. Какво по-точно очаквате от изкуството? Моментно развлечение/друга гледна точка към нещо, което и вас вълнува/поглед към неща, които са ви тотално далечни, или пък нещо съвсем отделно от това? Защо отделяте време за него?“

Ето и някои от отговорите, които получи:

„Ако махнеш всичко останало, накрая ще остане само изкуството. Което го прави единственото важно нещо наоколо, единственото, което има смисъл. Поне докато не сме в етап, в който можем да мислим за завладяване на Космоса. Толкова е просто за мен.“

„Провокация. Провокация на мисъл и/или на емоции. Да преживееш изкуство, независимо в каква форма е то, за мен означава в точно определен момент да мислиш за точно определено нещо, без значение дали го разбираш или не. Ако не го разбираш, те провокира да искаш да го разбереш. Ако пък го разбираш, те провокира да мислиш върху посланието, което носи харесва ли ти, не ти ли, съгласен ли си, не си ли. И именно подобна провокация на мисли и емоции се предполага, че обогатява човешкия културен капитал.“

„Някъде бях прочел, че нямало човек на изкуството, който да харесва реалността. Донякъде и за мен отговорът е такъв. Често пъти се радвам на неща, които са близки до реалността, но са изменена реалност, подобрена в някакъв аспект. Подобрението може да не е точно естетическо. Може да е гротеска, може да е хипербола. Но в някакъв конкретен момент това е вълнувало душата ми, искал съм да видя нещо такова. Знаеш, че и рисувам. Понякога една картина може да ме радва дори с баланса между отделните си тонове. В тях намирам хармония (ако е добре нарисувана, разбира се), която за мен е близка до медитация в някакви моменти. Отделно, творейки нещо във визуалната сфера (често се случва проектът да не приключи за 1-2 часа, а да продължи дни, седмици), през това време слушам музика, вечер ще гледам някой филм и т.н., т.е. аз едновременно давам нещо от себе си, но и попивам аналогично такова от други автори, в други сфери на изкуството, не само във визуалната. Бих казал, че изкуството донякъде е и всичко онова, което не можеш да изразиш с думи. В този смисъл ние обменяме някаква невербална информация чрез изкуството – приемаме и даваме едновременно нещо, което не можем да изразим по друг начин, или да ни бъде казано по друг начин. Интересно е и това, че едно такова несловесно „послание“ може да пътува през времето и пространството. Можем да слушаме Бетовен векове по-късно, на различни места, в различни епохи...

Питаш какво точно очакваме от изкуството? За мен очакването е същото, каквото е било преди векове – да успея да се докосна до този текст между редовете, който е успял да напусне своята конкретика и да пропътува времето и пространството. Успял е да надхвърли битовото и да стане нещо повече. 

Контактът с това усещане може обаче и да забавлява, и да удивлява, и да развлича, и да вълнува сърцето, и да те накара да се замислиш.“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Книга на Албена Тодорова за отсъствието

"Откакто те няма" е новата книга на Албена Тодорова. Художник е Мила Янева-Табакова. Текст и илюстрации се допълват и създават единство и завършеност на творбата. Тя е част от библиотеката "Нов ред" с илюстровани книги за възрастни читатели. Особеното в нея е наличието на повече тишина между думите и изреченията. Тук отсъствието е главен герой...

публикувано на 01.06.24 в 09:50

Светът ще е "по-така"

В редакция "Хумор и сатира" работим все хора с идеи как този свят да стане поне малко "по-така". Тази неделя (2 юни) след новините в 18 светът ще се промени в следната посока: • Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от актьорите Асен Кисимов, Йорданка Стефанова, Николай Калчев и Васил Попов. •..

публикувано на 31.05.24 в 19:35
Васил Банов, Емил Янев и Минчо Събев (отляво надясно)

Златна карловска карета

В епизод 545 "Трамвай по желание" потапя своята публика в атмосферата и традициите на емоционалния и високо съдържателен карловски театър. Късната есен на 1869 година. Членовете на Ученолюбивата дружина в  будното възрожденско Карлово изнасят първото театрално представление в града. Както си му е редът за епохата, това е пиесата "Михал..

публикувано на 31.05.24 в 17:35
Мира Сталева

Отвъд червения килим на фестивала в Кан

Разговор в междузвездното пространство – за изминалия фестивал в Кан , след който предстоят редица бляскави кинофестивали като този в Карлови Вари. Гост в "Артефир" е Мира Сталева – продуцент, директор на София филм фест, член на Европейската филмова академия и модератор в секцията "Мрежа на продуцентите", която е част от индустриялния..

публикувано на 01.06.24 в 09:40

Театралният фестивал "Варненско лято" започва на 1 юни

С "Великденско вино" от Константин Илиев започва на 1 юни традиционният Международен театрален фестивал "Варненско лято”. Постановката е на Явор Гърдев, а ролите изпълняват актьорите Владимир Пенев и Павлин Петрунов. 32-рото издание на "Варненско лято" продължава до 15 юни с двайсет и осем заглавия на живо, на киноекран и онлайн. Тази..

публикувано на 31.05.24 в 16:25