Развълнувана съм да споделя радостта от общуването си с немският филмов, музикален продуцент и композитор Ралф Кемпер. Да си комуникираш с толкова известни в своята област личности, а в същото време земни и естествени, е дар, за който винаги съм благодарна.
Пътищата са неведоми и не може да се обясни защо се случват нещата в живота. Нека го отдадем на тъй популярните социални мрежи, където разговорите се случват с лекота, дори през океани и морета и хиляди километри разстояние.
При мен подбудата е музиката. Тя е движещата сила, в която се съдържа отговорът. Тя е тази, която ме накара да го потърся, да разговаряме като приятели, след като чух албума I go back home – A story about hoping and dreaming ("Завръщам се у дома – история за надежда и мечтания") на американската джаз легенда – певецът Джими Скот.
Исках лично от Кемпер, създателят на този грандиозен проект (реализирал филм и музикален албум едновременно), да разбера някои подробности, да ми потвърди някои детайли около албума.
Историята, която Ралф Кемпер разказва в нашумелия през 2016 г. документален филм I go back home – Jimmy Scott е вълнуваща и трогателна. Филмът участва на фестивалите из цяла Европа, дори извън нея, но в България печели голямата награда на фестивала за документално кино Master of Art през 2017 г.
Подтикнат от скръбта по загубата на съпругата си, търсейки изход от депресията, мъката и нов смисъл на живота си, немският продуцент и композитор си спомня за несправедливо забравения талант на джаз певеца Джими Скот.
Ралф обожава Джими от младежките си години. Със страст слуша изпълненията му и има всичките му плочи. Когато решава да го потърси през 2009 г., легендата е в залеза на живота си, трудно подвижен и в инвалидна количка. Ралф е шокиран. Идеята, която го е завладяла, и задачата, която си поставя, е много трудна. Желае буквално да го съживи, да го обгради с някои от най-големите имена в джаза (дори негови стари приятели) и да запишат албум, в който да увековечи уникалния му глас, усещайки, че ще се превърне в негова лебедова песен.
И успява. Джими е обсипан с внимание, грижа и човешка топлота от знаменитости в джаза и записва песните на 83-годишна възраст. Тази емоционална, а донякъде и тъжна история за възраждането на таланта, за радостта да знаеш, че не си забравен и сам, е отразена както в документалния филм, така и в албума I go back home – A story about hoping and dreaming на Джими Скот.
Не можем да не го наречем легенда и явление в джаз музиката, защото чисто като човешка съдба е рядко срещана и уникална, както между впрочем са всички човешки съдби. Но тази на Джими Скот е много любопитна.
Ражда се през 1925 г.със синдром на Калман. Това хормонално разстройство спира растежа и физическото развитие през пубертета. Гласът му не мутира, а остава висок, звучащ почти като на жена. Става известен точно с контраалтовия си глас и с изпълненията си на балади и любовни песни.
Звездата му изгрява през 1949 г. с бенда на Лайънъл Хемптън, който му измисля прякора “Малкият” Джими Скот заради ниския ръст.
Трудно върви кариерата му десетилетия наред, когато през 1989 г. е поканен да пее на погребението на блус музиканта и негов добър приятел Док Помус. Събитие, на което отново е забелязан и от което започват да валят предложения за записи, издава нови албуми, печели награди и е номиниран за „Грами“.
Въпреки нестабилната си кариера Джими Скот има много искрени почитатели. От него се учат Марвин Гей, Нанси Уилсън, Франки Вали, а поп иконата Мадона споделя „Той е единственият певец, който ме разплаква“.
Идеята си за филма и албума едновременно Ралф Кемпер започва да осъществява още през 2009 г. Минават години в реализирането им. Пътува постоянно между Щатите и Европа, посреща и изпраща поканените от него гост-музиканти, продуцира съвсем сам всеки запис и понякога е на ръба на отчаянието. Но мечтата му е по-силна. Крайният резултат и техният окончателен завършек е през 2016 г., когато Джими вече не е на този свят. Умира в съня си на 88 години през 2014 г.
Гост солистите в албума I go back home – A story about hoping and dreaming, които откликват с благородство, смирение и великодушие са певците и музикантите Джоуи ди Франческо, Оскар Кастро Невес, Рене Олстед, Ди Ди Бриджуотър, Кени Барън, Тил Брьонер, Моника Манчини, Артуро Сандовал, Джеймс Мууди, Питър Ърскин, Джон Пизано, Кени Барън, Боб Минцър, Грегоар Маре и актьорът Джо Пеши.
Красивите оркестрации звучат в изпълнение на HBR Studio Symphony Orchestra под ръководството на чешкия диригент Франтишек Дръс, а аранжори и оркестратори на песните са приятелите и колеги Ралф Кемпер и Марк Йогерст.
Нека заедно да се насладим на „Малкия“ голям Джими Скот – едно необикновено присъствие, глас и душевност.
Слушайте „Музикална мрежа“ на 16 януари, четвъртък от 11.00 ч. по програма "Христо Ботев".
Зашеметяващата Мейси Грей отбелязва 25 години от култовия си първи албум On How Life Is със специално клубно шоу в София. Вълшебен концерт очаква феновете, които да освежат отношенията си със звездата и нейната изфинена музика в голямата зала на "Пиротска 5" в четвъртък вечер. Четвърт век се изтъркули, откакто Мейси Грей пренаписа саундтрака..
Гениалният майстор пише единственото си завършено оперно творение в края на 40-те години на 19 век. По това време се установява със съпругата си Клара в Дрезден. Авторът отдавна копнее да създаде "дълбока, понятна, чисто немска по дух опера", според негово признание, а срещата му с Вагнер изостря апетита към сценичния жанр. Шуман сам пише..
За втора година през месец юни джазът ще се настани удобно в "Дондукова градина", гр. Пловдив, по време на фестивала JazzTopia от 6-и до 8-и юни. Подборът на артистите в трите фестивални дни е пъстър и разнолик – млади джаз надежди, като групите Postcard и Alexander Ivanov Sextet, утвърдени имена със сериозен авторски поглед като "Владимир..
Музика: Роберт Шуман Лобрето: Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера: 25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: • Зигфрид, граф на Брабант – баритон • Геновева, негова съпруга – сопран • Голо, приближен на графа – тенор • Маргарита, придворна – мецосопран • Хидулфус, епископ на Триер – бас •..
В студиото на Jazzissimo се срещнахме със саксофониста и композитор Владимир Кърпаров , точно след участието му в клубен концерт по покана на " Емил Тасев квинтет" . Концертният календар на Кърпаров тези дни, за щастие на родната ни публика, минава стабилно през България: на 5-и юни е представянето на Balkan Spirit Ensemble на фестивала..
Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи..
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни..
В съвременната дигитална среда хаосът е оръжие. Информационен шум, фалшиви профили, координирани кампании, страх и манипулация – всичко това не е просто..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg