За танцуването като възпитание, като израз на духа, като форма на себепознание. Това е траекторията на "Стрелата на Хераклит", експериментален танцов спектакъл, който се опитва да преведе на сценичен език някои от основните философски идеи на "тъмния плачещ философ-лирик" Хераклит Ефески – хармония, война, любов, бог, вечност, време, човек, логос. Доц. Петър Пламенов гостува в студиото на "Артефир" и разказва за спектакъла:
"За мен е естествено да тълкувам движението като мисъл. Успях да се одързостя и да опитам да приложа високи философски концепти към движението. Успях и да замеся в това Росен Михайлов – един от най-смелите интересни постмодерни минималистични хореографи на нашето време, да го склоня и да танцува. Оказа се, че нашето сътрудничество е с изненадващо добър резултат. Като танцов и като сценичен артист, Росен Михайлов постига нещо изключително в тази роля на духа на Златния бог, на самоосъзнаващия се Аз."
"Бог сътворява света, любува му се, но разбира, че светът и човекът, който е обикнал, трябва да бъде надарен със свобода, да бъде покачен до неговото ниво. А в мига, когато бъде надарен със свобода, влиза в съдбата – в света на противоречието, на необходимостта. И там Бог може само да помага, но не може да се намесва.
Тази свобода е страшната отговорност на човека, защото той се люлее между жестокостта и състраданието. В последна сметка Бог влиза, преживява света през човешкото тяло и накрая трябва да го остави и да се върне към своето мълчание и съзерцание и да остави човека към неговия произвол. Но да му остави спасителна следа към себе си – тази следа е копнежът."
Това е един много дързък спектакъл, защото е далеч от мейнстрийма на съвременния пърформанс, въпреки че използва всички елементи на пърформансарта, на танцовия пърформанс.
Оказа се, че абстракцията може да бъде осетивена в дребни и трогателни елементи – един от най-красивите моменти в спектакъла е, когато Богът намира една малка калинка. Всъщност това е големият въпрос за съзерцанието. Този спектакъл е актуален, защото днешният човек се е отчуждил от свободата на собственото си съзерцание и по някакъв начин този спектакъл е носталгичен към съзерцанието.
Танцът отключва въображението, мечтанието и копнежа.
Музиката е преди всичко барокова, защото тази музика е носител на концепцията за екстаза, а от друга страна, в бароковата музика се състои т.нар. "двоен глас" – това е като срещата на гласа на Бога с гласа на Човека.
Защото, вярващ или не, човек трябва да разбере как е подготвен спрямо неназовимото. Дали ще бъде наречено Бог или Космически разум... И Хераклит казва в един от най-мъдрите си фрагменти, че
ние трябва да се надяваме на неведомото, защото то винаги може да ни изненада.
Пърформансът е опит да се постави на преден план скритият голям въпрос за смисъла на съществуванието, който днес изглежда някак напразен, неудобен и дори будещ срам.
"Стрелата на Хераклит" на сцената на Алма Алтер, Ректорат, СУ "Св. Климент Охридски", на 17 януари 2020 г. от 18.30 часа.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
