В оперната вечер на програма „Христо Ботев“ представяме акценти от творческия път на една от най-великите оперни певици на XX век – Елена Николай.
Стоянка Савова Николова е родена на 24 януари 1905 г. в село Церово, Панагюрско. За първите ѝ стъпки в музиката разказва майка ѝ: „Идването на този свят на моята дъщеря беше не много обикновено. Тя се роди в един коридор поради липса на жилище. На две и половина годишна възраст Стоянка остана без баща. Баба ѝ – моята майка, която се наричаше също Стоянка, дошла за погребението на мъжа ми, виждайки тежкото ни положение, отведе малката Стоянка в Панагюрище, където с голяма грижа и любов я възпита. Дядо ѝ, който пееше много хубаво и знаеше много народни песни, всяка вечер взимаше малката на коленете си и дълго ѝ пееше детски и народни песни. Много от тях се запаметиха във впечатлителната душа на детето и то още от малко пееше с голям жар и умение. При едно въздържателно събрание – тогава имаше такова движение – малката Стоянка пя песента „Мили татко, ела у дома“, при което сладкият и мелодичен детски глас затрогна цялата публика. Още от първите ученически години тя се проявяваше със своя сигурен и мелодичен глас. В Самоковската гимназия, където работех като прислужница, Стоянка пееше в два хора. Диригентът на един от хоровете, който беше руски човек и притежаваше голяма музикална култура, при всяка среща ми казваше: „Ще оставиш Стоянка да учи само пеене…“.
Майката на Елена Николай си спомня още как на всички музикални срещи и вечеринки малкото момиче винаги е било сред най-добрите артистки.
Тя завършва с отличен успех гимназията и най-голямото ѝ желание е да усъвършенства вокалните си умения, като се запише в Музикалната академия. На изпита получава шестица по пеене, а по пиано, каквото липсва в скромното семейно жилище – двойка. Не е приета в Академията и това ѝ носи първите разочарования. Брат ѝ, отишъл две години по-рано в Америка, за да издържа семейството, я кани там. Той дели залъка си с нея и я записва във философски факултет, но тя остава дълбоко неудовлетворена. По-късно майка ѝ успява да ѝ осигури скромна издръжка в Италия. Стоянка е приета с конкурс в консерваторията в Милано, където нейният професор ѝ дава името Елена Николай. Завършва с голям успех и след двегодишна специализация постъпва на работа в малкото градче Кремона. Много бързо името ѝ стига до Миланската скала, която незабавно я привлича в своя състав. Оттук започва нейната славна кариера – тя гастролира на всички големи световни сцени с грандиозен успех.
Елена Николай си отива от този свят на 23 октомври 1993 г. в Милано, оставила незаличим отпечатък в историята на оперното изкуство.
През 1985 г. в списанието „Музикални хоризонти“ излиза публикация на Асен Найденов по случай 80-годишнината на мецосопраното. Именитият ни музикант пише: „Аз работя вече много години у нас като диригент, много певци съм чул и опознал – наши и чуждестранни, но за мен Елена Николай си остава и в живота, и на сцената по-особено и самобитно явление. Едно от нейните най-ценни качества, което я характеризира като художествено и артистично присъствие на сцената, е впечатляващото и неповторимо лично излъчване, въздействащо върху зрителя и слушателя силно и покоряващо, с трайни и незабравими впечатления. Никога няма да забравя какво представляваше тя на сцената, как още с първата си поява въздействаше с внушителната си, излъчваща някаква магическа сила фигура, с изразителното си лице, с непринудените си жестове и с искрената си естествена поза.
Самата ѝ поява действаше върху зрителя и слушателя с покоряваща сила и това въздействие беше толкова по-силно, защото се излъчваше от нея с някакво олимпийско спокойствие и самообладание, без усилия, без сянка от желание и стремеж за външна показност. Сценичните образи, творчески пресъздавани от нея, бяха пълноценни и правдиво осъществявани, смислени и вярно почувствани и изваяни, художествено винаги и напълно в рамките на драматургичните изисквания. Всичко това се допълваше и оформяше от красив по тембър, силен и звучен глас, превъзходно овладян, с който тя умееше да си служи образцово. И, което е може би най-същественото, именно умението ѝ да си служи темброво и динамически с гласа си, у нея не беше самоцел. Но то съвсем не бе и техника на гласа, смисълът и целта на която е само да възпроизвежда безсмислени, безсъдържателни и празни звукови ефекти и каденци. Винаги и при всички случаи то бе само високохудожествено изразно средство. Чрез богатите отсенки на гласа си тя съумяваше във всеки момент да изрази на сцената онова чувство и преживяване, което правеше образа винаги правдив и реален...“.
В предаването ще прозвучат редки архивни записи от Златния фонд на БНР, сред които фрагменти от опери на Глук, Белини, Джордано, Верди, Вагнер, Бизе, Масне, Маскани и интервюта с Елена Николай.
Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg