Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Идоменей“ от Залцбург

4
Снимка: SF/Ruth Walz
Снимка: SF/Ruth Walz

Малко след 229-ти рожден ден на австрийския гений, който светът отбеляза на 27 януари може да се пренесете в един от най-прекрасните градове в света – неговото родно място. Благодарение на членството ни в Европейския съюз за радио и телевизия по програма „Христо Ботев“ на 8 февруари от 20 часа ще проследите с документален звук моцартовата опера „Идоменей“, представена на 27 юли миналата година в рамките на летния фестивал в Залцбург. Спектакълът е под диригентството на 47-годишния грък с руско гражданство Теодорос Курендзис, заедно с неговия ансамбъл „МузикАетерна“, Хора на операта в Перм и Фрайбургския бароков оркестър.

Теодорос Курендзис е роден на 24 февруари 1972 г. в Атина. На 4 години започва да свири на пиано, а на 7 добавя и цигулка, на 12 години е приет в теоретичния и в инструменталния факултет на Гръцката консерватория в Атина с цигулка. Успоредно с дипломирането си в тези факултети учи и пеене първо в консерваторията, после в Атинската академия. През 1990 г. основава камерен оркестър в гръцката столица. В периода 1994-1999 учи дирижиране при Иля Мусин в Санктпетербургската консерватория, дирижира и солира с Филхармонията и симфоничния оркестър на Санкт Петербург и оркестъра на Мариинския театър. Така започва и руската му кариера, която е подкрепена и с получаване на руско гражданство през 2014 г. Ще изброя и някои от основните му постове, с които спечелва доверието на руската общественост и получава няколко награди, сред които престижния Орден на дружбата през 2008 г. за огромен принос в съхранението, развитието и разпространението на руската култура зад граница: от 2009 г. постоянен гост-диригент на Болшой театр; 2004-2010 – Курендзис е главен диригент на Новосибирския държавен академичен оперен театър и балет, където основава хор и оркестър „МузикАетерна“; през 2011 добавя нов пост в биографията си и нов ракурс в кариерата – става главен художествен ръководител на Пермската опера и балет на името на П. И. Чайковски. Тук заедно с него се преместват и част от музикантите от ансамбъла „МузикАетерна“; през 2018 г. заема поста главен диригент на СО на Югозападното немско радио. Освен като музикант Курендзис се изявява и като актьор в киното.

Либретото на „Идоменей“ е написано от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско, който преработва текст на Антоан Данчет (за едноименна музикална драма на Андре Кампра през 1712 г.). 24-годишният Моцарт пише своята първа „опера сериа“ за дворцовия карнавал и на 29 януари 1781 г. тя е представена за пръв път в новия дворцов театър на Мюнхен.

Образът на Идоменей идва от древногръцката митология, според която той е внук на цар Минос и син на Девкалион и е един от претендентите за ръката на Елена. Когато тя бяга с Парис, той се включва в Троянската война, за да спази сключеното между царете споразумение. Води 80 кораба в Троя и влиза с троянски кон в обсадения град. Според легендата той се завърнал благополучно в Крит и доживял дълбока старост. Друга легенда разказва, че по обратния път към дома преживява ужасна буря и моли за помощ Посейдон като обещава да му принесе в жертва първото живо същество, което срещне. Оказва се, че това е детето му. Той изпълнява обета си и затова е прокуден от родния остров. Установява се в Калабрия, където построява храм на Атина, а след това се установява в Колофон (град-държава в Лидия известен със смолата си) и живее до дълбока старост.

Изпълнителски състав:
• Идоменей, цар на Крит – Ръсел Томас (тенор)
• Идаманте, негов син – Пола Мърихи (сопран)
• Електра, дъщеря на Агамемнон – Никол Шевалие (сопран)
• Илиа, дъщеря на троянския цар Приам – Инг Фанг (сопран)
• Арбаче, приятел на Идоменей – Леви Секгапане (баритон)
• Върховен жрец на Посейдон – Джонатан Лемалу (бас)
Ансамбъл „МузикАетерна“, Хор на операта в Перм, Фрайбургски бароков оркестър
Диригент – Теодор Курендзис.

Съдържание на операта „Идоменей“ от Моцарт

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45