„La belle epoque“ в „Неделен следобед“

В тази вълнуваща епоха на френската музика ни отвежда концертът на Мюнхенския радиооркестър, хор „Le concert spiritual“, диригентът Ерве Нике и солистите Людивин Гомбер (сопран), Анаик Морел (мецосопран), Сирил Дюбоа (тенор), Тома Долие (баритон). Програмата включва прекрасни песни от Рейналдо Хаан, Жюл Масне и Габриел Форе. Но кулминацията е представянето на операта „Островът на мечтите“ на Рейналдо Хаан. Този концерт се състоя на 26 януари тази година в Принцрегент театър в Мюнхен и можете да го слушате на 1 март от 14 часа в предаването „Неделен следобед“ по програма „Христо Ботев“.

Песните са създадени в края на XIX в. от 1886-а до 1899-а и някои от тях са посветени на съвременнички на композиторите.

„Островът на Мечтите“ от Рейналдо Хаан или „Полинезийска идилия“ е опера в три действия по либрето на Андре Александър и Жорж Хартман. Оригиналният текст е от автобиографична книга от Пиер Лоти „Рараю“ или „Сватбата на Лоти“. Това е първата опера на Хаан, а премиерата е била на 23 март 1898 г. и има девет представления.

В началото на 90-те години на XIX век либретистите Жорж Хартман и Андре Александър преговарят с Пиер Лоти за правата за адаптиране на няколко негови романа. Това споразумение води до създаването на две опери: „Мадам Хризантем“, поверена на Андре Месаже и „Островът на мечтите“, първият опит на младия Рейналдо Хаан в операта. Дори самият писател предоставя на Рейналдо таитянски мелодии, които той да адаптира към операта си. Трудната работа по създаването на операта от Хаан е в негова полза: нейното завършване съвпада със смяна на ръководството в „Опера комик“ и тя става първата постановка, поставена от Албер Каре на тази сцена. Вярно на оригиналния текст, либретото разказва историята на любовната връзка между военноморски офицер и млада таитянка, Маеню. Тази романтична идилия продължава само докато трае престоят на главния герой на острова. Въпреки че много критици намират силно влияние на Жюл Масне, все пак начинът, по който всички номера преливат, впечатлява критиците: „Всичко е последователно в тази музика, всичко следва и продължава, всички епизоди са свързани, без пауза“ – възкликва Артюр Пюжен в края на премиерата.

„Хаан искаше да бъде далеч от разтърсващите емоции на романтичната опера и търсеше простота, която го отведе към медитативно и меланхолично чудо“ смята Филип Бле.

След онази премиера в Париж операта „Островът на мечтите“ е играна през 1942 г. в Кан, като диригент е самият автор и на Таити, като там е представена сред естествен декор. На 6 декември 2016 г. е поставена и в Париж – Атене, театър Луи Жуве.

„Островът на мечтите“ е първата творба на младия ученик на Жюл Масне, приближен приятел на Пруст и страстен читател на Лоти. Рейналдо Хаан е на 17 години, когато пише тази идилия, вдъхновен от втория роман. През 1872 г. Жюл Вио пристига на Таити в търсене на роднина на Гюстав, по-големия му брат, изчезнал твърде рано. Там той открива новия Рай, попада в онези първи времена от историята на света, когато любовта е блажен екстаз. Там получава името Лоти, както неговият брат е бил наречен Руери. Той става любовник на младата Маеню. Но раят не може да бъде вечен, идва време за раздяла и Лоти трябва да замине. Маеню избира да се откаже от любовта си, която не може да издържи на раздялата. Любимият човек вече е само една изгубена мечта, идилията е мираж.

Съдържанието на операта може да се обобщи с няколко изречения. „Островът на мечтите“ в три действия разказва историята – пристигането на Лоти – френски моряк в Бора Бора, както и любовта му с Маеню. Първото действие е за пристигането на острова и раждането на любовта им. Второто се фокусира върху историята на Териа, която е била омъжена за брата на Лоти, и която полудява след неговото заминаване. Третото действие е за сватбата на Лоти и Маеню, която няма да се състои, тъй като Лоти трябва да се върне във Франция. Той предлага на момичето да тръгне с него, но тя не може да го последва.

В операта Хаан използва мелодии, които се изпълняват на оригинален таитянски език. Това е музика, която със сигурност кара слушателя да мечтае за онези далечни места.

Действащи лица и изпълнители:
• Маеню – Елен Гимет (сопран)
• Териа, таитянка; Фаимана, благородничка – Людивин Гомбер (сопран)
• Орена, таитянска принцеса – Анаик Морел (мецосопран)
• Пиер Лоти; офицер от френската флота – Сирил Дюбоа (тенор)
• Цен Ли, китайски търговец; офицер – Артавазд Саргсян (тенор)
• Таирапа, възрастен таитянин и баща на Маеню; Анри – офицер; Офицер – Тома Долие (баритон)

Рейналдо Хаан е роден през 1874 г. в Каракас. Майка му е венецуелка, баща му германец. Той емигрира във Франция и твърде рано показва големия си музикален талант. Веднага печели голямо влияние в парижките салони и бързо става един от най-търсените композитори на „Бел епок“. В тези среди той среща Марсел Пруст, става негов любовник и най-доверен приятел. Това е човекът, когото Пруст обича най-много. В самото начало на своята дълга кариера, която ще го отведе дори до ръководител на престижната Парижка опера, Хаан създава „Островът на мечтите“. Още тук критиците откриват темите, които ще бележат творчеството му – екзотика, меланхолия, но също и искряща лекота, която е тъй подходяща за мечтателния характер на романа.