Каква е медийната продукция за деца у нас – длъжници ли сме на бъдещите поколения и кой ще покрие този дълг? През 1960 г. на днешния ден започва излъчването на рубриката „Лека нощ, деца“ в Българската национална телевизия. Тази годишнина повдига много въпроси. В "Нашият ден" композиторът Кристиян Бояджиев и медийният експерт доц. Георги Лозанов коментираха медийната, филмова и театрална продукция за деца в България. Какво слушат, гледат и четат днешните деца, на много от които сигналът на "Лека нощ, деца" не говори нищо?
Днешните деца живеят във време без символи
"Живеем в такова време, в което децата дори сами си правят музика. Те едва ли имат вътрешна потребност някой да им я прави специално. Това не означава, че трябва да се бездейства и да се казва: "Е, те вече не ме разбират...". Затова една от основните роли на Националното радио и на Националната телевизия е да показва цялото разнообразие. Създателите на продукциите за деца трябва да обичат децата", подчерта Кристиян Бояджиев и обобщи, че за деца трябва да се твори с доброта, защото възможността детето да стане добър човек става по-голяма.
Рубриката „Лека нощ, деца“ и Сънчо са символи, които са възпитали няколко поколения
Кристиян Бояджиев има съществена лична причина да обича Сънчо – изпълнението на песента на "Аз съм Сънчо" (музика Петър Ступел", текст Димитър Спасов) е на куклената актриса Лина Бояджиева – негова майка.
"В Кукления театър е имало една чудна творческа среда – майка ми е една от основателките на театъра, от първите актриси. Мара Пенкова (лелята на Джони Пенков) я убеждава да остане. А баща ми по онова време е правел музиката на спектаклите, докарва Атанас Илков, идва и Кирил Цибулка... Сънчо е също част от онези неслучайни случайности. Петър Ступел беше един от най-големите приятели на баща ми и беше съвсем естествено майка ми да изпее песента на Сънчо. Първият запис беше направен в Първо студио на БНР, после беше записана на телекино (такава беше системата, преди да се появи видеото). Всичко беше на живо и черно-бяло."
"Пролетни подаръци" се появи през 2015 г. "Попадна ми една книжка на Петя Йорданова и се появи песен, разказва още Кристиян Бояджиев – Петя Йорданова беше в Детска редакция на БНТ и отговаряше за "Лека нощ, деца". Композиторът сподели и интересни случки от историята на предаванията.
Медиите, особено обществените, са длъжници на детската аудитория
Медийният експерт доц. Георги Лозанов анализира ситуацията така: "Вероятно сме в трудна ситуация, когато традиционната медия постепенно губи детската аудитория и тя се пренася в новите медии. Това не е еднопосочен и необратим процес и са възможни много и различни програмни политики, които да се опитват да приобщават детската аудитория, а това в някакъв смисъл е най-важната аудитория. Защото чрез тази аудитория ние днес можем да повлияем на това, което ще се случи утре.
Аз съм сигурен, че е въпрос на творческо въображение и на изпитание пред една творческа общност отново да се проговори на детската аудитория. Сега като че ли тя е частично загубена. Има един страх, че децата са вече изпуснати. Но аз съм бил в комисии за детски сериали и съм сигурен, виждам потенциал, че има нов начин за привличане на детската аудитория, за интегриране на децата към културата. Радиото например дава възможност в музикални форми... Досегашните подходи явно не дават резултат. Трябва нов начин за контакт с детската аудитория.
Друго много характерно, за което малко се мисли: Има акселерация – децата вече се развиват много по-бързо. И сега вече има общи формати – и за деца, и за родители. Това е изключително социално важно, защото в момента има голям комуникативен срив между поколенията. Различни комуникативни вселени..." – акцентира доц. Лозанов.
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
