Обикновено около 3-и март – символ на Освобождението на България от турско робство – общественото внимание се фокусира върху хода на Руско-турската война от 1877-1878 година. В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ темата е за сложните дипломатически проблеми, които трябваше да бъдат решени, за да се открие пътят на Освободителната война. Проф. Веселин Янчев, ръководител катедра „История на България“ при Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, гостува на предаването и коментира.
Дали въобще е възможно Русия просто да реши и да започне война срещу Османската империя?
Проф. Веселин Янчев отговоря с „категорично не“. Системата от международни отношения, установила се след Виенския конгрес (1815), изисква важните световни дела да се решават от т.нар. „Европейски концерт“. Тази тенденция е затвърдена от Парижкия мирен договор от 1856 г., според който Източният въпрос може да бъде решаван само с колективните действия на Великите сили. Но фактор в решаването на Източната криза от 1875-1878 г. – допълва проф. Янчев – стават и другите Балкански страни. Освен въстанията в Босна, Херцеговина и България на нея влияе и Сръбско-турската война от 1876 г.
В тази война, започната в подкрепа на въстанията в Босна и Херцеговина, няма нито една сръбска армия, която да действа в бунтуващия се регион. И четирите сръбски армии са насочени на изток и юг към региони, населени в по-голямата си част с българско население, което вещае бъдещи претенции и усложнения.
Какви са основните интереси и насоки на действие на Великите сили, заплетени в Източната криза.
Германия на Бисмарк иска да приключи с реваншизма на Франция посредством една нова война. За целта канцлерът се опитва да разбие очертаващия се руско-френски съюз, като насочва Русия към конфликт с Османската империя, от чиято стабилност пък Франция е заинтересована.
Немалък интерес представлява и позицията на Англия, която, от една страна, е в конфликт с Русия в Средна Азия, а от друга, също има интерес от запазването на Османската империя.
Каква е ролята на Дизраели, английският премиер, по време на Източната криза.
Неговата пристрастеност към опазване на Османската империя и противопоставяне на Русия далеч надхвърлят не само позицията на водача на вигите Уилям Гладстон, но и на изтъкнатите представители от собствения му кабинет, ангажирани в Източния въпрос – лорд Дерби, министър на външните работи, и лорд Солсбъри, представител на Цариградската конференция.
В заключение проф. Веселин Янчев посочва, че все пак европейските сили съзнават необходимостта от промяна на статуквото в Османската империя и в крайна сметка дават мандат на Русия да започне Освободителната война.
В периода 13-15 ноември в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се провежда международна научна конференция "Виетнам е близо: наследство, приемственост, бъдеще" , организирана от специалност "Южна, Източна и Югоизточна Азия" при ФКНФ в партньорство с Института за изследване на изкуствата при БАН и Стопанския факултет...
В рубриката "Разговорът" пред БНР Юлиан Попов – старши политически съветник по стратегически перспективи към базиран в Брюксел think tank , два пъти министър на околната среда и водите и член на бордове на водещи европейски организации в енергетиката и индустриалния преход – очерта ключовите акценти около предстоящата климатична конференция..
В ефира на Lege Artis по време на Международната седмица на малнутрицията д-р Антоанета Тончева – член на сдружение "Общност Мостове" и експерт генетик-молекулярен биолог – коментира предизвикателствата, свързани с разпознаването и лечението на недохранването у нас. Ентералните храни в България се оказват недостижими за домашна употреба –..
Стратегическият форум "Глобална трансформация: Къде е България в новата икономическа среда" ще се проведе днес (13 ноември) в Зала "А" на Българската търговско-промишлена палата в София. Събитието се организира от Бюрото на Съвета на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) под председателството на д-р инж. Веселин..
В ефира на Lege Artis психологът Петя Кривицки представи задълбочен анализ на две ключови теми, които все повече засягат съвременните работещи – стресът и тормозът на работното място. Тя подчерта, че разбирането на собствените ни реакции и лични граници е в основата на справянето с тези предизвикателства. Добрият и лошият стрес – къде е..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg