За професията и науката в разрешаването на важни въпроси от обществено значение. Среща преди началото на първата презентация на биолога Виолета Желязкова на тема „Защо са болни прилепите и можем ли да ги излекуваме“, която е част от поредицата „Нови заболявания, далечни пътувания и прилепи: какво е общото между всичко това“ на Националния природонаучен музей при БАН. Лекцията е организирана онлайн чрез платформата zoom.us. Виолета Желязкова е Главен герой в "Нашият ден"
"Аз съм от тези биолози, които не се страхуват да се изцапат в желанието си да се докоснат по-близо до природата. Завърших Софийския университет "Свети Климент Охридски" като магистър по Генетика и геномика и Микология и алгология, а в момента съм докторант в Националния природонаучен музей към Българската академия на науките. Изследователските ми интереси попадат в сферата на молекулярната популационна генетика, пещерната микробиология и хироптерологията (науката, която се занимава с изследването на прилепите). Основният ми проект е свързан с Болестта на белия нос при прилепите, причинявана от пещерната гъбичка Pseudogymnoascus destructans." – Така представя себе си Виолета Желязкова.
"Когато бях на седем години, гледах един документален филм, където възрастни хора се катереха по дърветата и никой не им се караше, защото те се катереха да ги изследват. Тогава реших, че ще бъда биолог. В последствие намерих хубави възможности в Националния прородонаучен музей. Това е една професия, която винаги е интересна, винаги има нещо ново, дните не са едни и същи и продължавамда я обичам. По-късно в гимназията записах пещерен клуб – и затова прилепите."
Всеки вид има своето място в екосистемите и липсата му често води до нарушение на тези екосистеми, категорична е Виолета Желязкова.
"Прилепите изяждат огромни количестви насекоми. Което означава, че когато тях ги няма, има много повече вредители върху селскостопанските култури, което трябва да се компенсира с пестициди, а това е нездравословно."
"Като част от изследователската общност, посветила се на проблемите на Белия нос, конкретните ми цели са разширяване на познанията върху популационната динамика на P. destructans, както и на неговото разпространение и екологични изисквания, което в дългосрочен план би допринесло за опазването на прилепите. Интересувам се от ролята, която играят хората в пренасянато на микроорганизми от една подземна екосистема до друга, и се старая да популяризирам пещерите като уникални естествени лаборатории с огромен потенциал за научни открития и най-чист източник на вдъхновение от страна на неизвестното", разказва Виолета Желязкова.
В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg