Международният музикален обмен на „Еврорадио“ предлага запис на „Полифем“, едноактна опера от Джовани Батиста Бонончини с либрето на Атилио Ариости. Поставена е за първи път в Берлин през 1702 г.
През 1702 г. войната за наследството на Испания значително намалява музикалните продукции в двора на Леополд I, в който Бонончини е от 1697 г. Налага се композиторът да напусне Виена. Отива в Берлин, за да е на разположение на пруската кралица София-Шарлота. През тази година той написва и „Любовта на Цефал и Прокрис“, а след това и „Полифем“, която нарича „малка багатела“. Ариости смесва два епизода от „Метаморфози“ на Овидий – любовта на циклопа Полифем към нимфата Галатея, влюбена в овчаря Ацис и силната страст на магьосницата Цирцея, към морския бог Главк, който пък е обладан от чувствата си към нимфата Сцила. В прочутата „Одисея“ на Омир Цирцея превръща моряците на Одисей в свине, а тук Сцила в грозно морско чудовище. Във финала на операта всички случки завършват щастливо и влюбените остават заедно благодарение на намесата на Венера, която казва, че смъртта няма сила в нейното царство. Така се дават великолепни възможности на Бонончини да разгърне своите композиторски умения в патетично-нежния стил, където е безспорен майстор. В едно действие Бонончини създава 18 арии във форма „Да капо“, два дуета и един хор. Според свидетелствата на Телеман самата кралица София-Шарлота изпълнявала партията на клавесина по време на премиерата. Братът на Бононочини Антонио също се включил в оркестъра, както и самият либретист Ариости.
Трябва да отбележа, че по същия сюжет серенада пише и Георг Фридрих Хендел „Ацис, Галатея и Полифем“ представен през 1708 г. в Неапол. По-късно през 1718 г. той прави едноактна опера на английски език „Ацис и Галатея“, а през 1739 г. създава триактна опера за италианската опера в Лондон на италиански език.
През 1735 г. в Лондон е премиерата на последната опера на Никола Порпора „Полифем“, а в спектакъла участвал прочутият кастрат Фаринели като Ацис. В неговата опера се смесва историята на Полифем, Ацис и Галатея, и историята на Полифем, Одисей и Калипсо.
Операта „Полифем“ на Бонончини не е съвсем непозната, защото през 1944 г. във Виена е направен запис, но на немски, а в по-нови времена през 2004 г. е представена и в Утрехт.
Действащи лица и изпълнители:
• Полифем – Жоао Фернандес, бас
• Ацис – Бруно де Са, контратенор
• Сцила– Роберта Мамели, сопран
• Галатея – Роберта Инвернидзи, сопран
• Главк – Хелена Раскер, контаалт
• Цирцея – Лилиа Гайсина, сопран
• Венера – Мария Ладурнер, сопран
• Изпълнява Ансамбъл 1700, диригент Доротея Оберлингер
Запис от 19 юни 2019 г. фестивал в Потсдам Сансуси
Малка митологична справка
Полифем е най-известният от циклопите, син на бог Посейдон и нимфата Туза. В Одисеята на Омир се разказва как той затворил в пещерата си Одисей и хората му. Хитрият грък го напил, ослепил го, а след това се измъкнал заедно със спътниците си, като се завързали за коремите на овцете. След това Полифем призовал баща си да отмъсти. Полифем бил влюбен в нереидата Галатея, която обичала сицилианеца Ацис, когото Полифем убива.
Цирцея е нимфа дъщеря на Хелиос и океанидата Персеида, и известна магьосница.
Главк бил рибар, който опитал вълшебна билка, но скочил в морето, където Океан и Тетия го очистили и той се превърнал в морско божество. Влюбил се в Сцила, която магьосницата Цирцея превърнала от ревност в чудовище.
Сцила била дъщеря на морското божество Форкис и била красива девойка, в която се влюбил морският бог Главк, но тя отхвърлила любовта му. Той се обърнал за помощ към Цирцея, която за нещастие се влюбила в него и от ревност превърнала Сцила в чудовище с шест кучешки глави с три реда зъби и дванадесет крака.
Музикалният фестивал дава място за изява на ученически рок групи от цяла България, които имат възможност да се качат на сцената и да представят авторски изпълнения или кавъри на световни рок класики. Събитието се финансира от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025 година. В юбилейното 10-то издание на Стейдж Парк в Пловдив..
Оперната вечер на 21 юни посвещаваме на оперната прима Мариана Цветкова, която ни напусна внезапно. Ще прозвучат избрани документални и студийни записи под диригентството на Павел Балев, Иван Маринов, Йордан Дафов. Сред тях са откъси от Чайковски, Верди, Пучини, Бетовен, Вагнер - малка част от огромния репертоар на Мариана Цветкова. Начален час..
Традиционно в края на месец юни насочваме вниманието на слушателите на програма "Христо Ботев" към интересни събития от програмата на Международния музикален фестивал "Варненско лято". Морската столица се превръща в голям културен център с вече почти 100-годишна традиция. Екип "Класика" отново ще ви направи съпричастни към програмата на фестивала,..
Детският хор "Бодра песен" от град Шумен спечели шампионската награда за най-добрия хор на 10-ия Международния хоров шампионат Lege Artis в град Тузла , Босна и Херцеговина. Младите ни певици пребориха 17 хора от 5 държави (България, Словения, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина) и спечелиха още 3 награди: • първа награда в..
Принцесата на акордеона Ксения Сидорова ще дебютира в зала "България" на 19 юни от 19 ч. Под диригентството на Михал Нестерович, тя ще представи премиерата за България на Концерта за акордеон и оркестър от българската композиторка Добринка Табакова, написан по поръчка на Софийската филхармония. В програмата ще бъдат включени още Увертюра..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своята 30-годишнина. Започва програма от три групови изложби на своите членове, като предвижда и..
Традиционно в края на месец юни насочваме вниманието на слушателите на програма "Христо Ботев" към интересни събития от програмата на Международния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg