Международният музикален обмен на „Еврорадио“ предлага запис на „Полифем“, едноактна опера от Джовани Батиста Бонончини с либрето на Атилио Ариости. Поставена е за първи път в Берлин през 1702 г.
През 1702 г. войната за наследството на Испания значително намалява музикалните продукции в двора на Леополд I, в който Бонончини е от 1697 г. Налага се композиторът да напусне Виена. Отива в Берлин, за да е на разположение на пруската кралица София-Шарлота. През тази година той написва и „Любовта на Цефал и Прокрис“, а след това и „Полифем“, която нарича „малка багатела“. Ариости смесва два епизода от „Метаморфози“ на Овидий – любовта на циклопа Полифем към нимфата Галатея, влюбена в овчаря Ацис и силната страст на магьосницата Цирцея, към морския бог Главк, който пък е обладан от чувствата си към нимфата Сцила. В прочутата „Одисея“ на Омир Цирцея превръща моряците на Одисей в свине, а тук Сцила в грозно морско чудовище. Във финала на операта всички случки завършват щастливо и влюбените остават заедно благодарение на намесата на Венера, която казва, че смъртта няма сила в нейното царство. Така се дават великолепни възможности на Бонончини да разгърне своите композиторски умения в патетично-нежния стил, където е безспорен майстор. В едно действие Бонончини създава 18 арии във форма „Да капо“, два дуета и един хор. Според свидетелствата на Телеман самата кралица София-Шарлота изпълнявала партията на клавесина по време на премиерата. Братът на Бононочини Антонио също се включил в оркестъра, както и самият либретист Ариости.
Трябва да отбележа, че по същия сюжет серенада пише и Георг Фридрих Хендел „Ацис, Галатея и Полифем“ представен през 1708 г. в Неапол. По-късно през 1718 г. той прави едноактна опера на английски език „Ацис и Галатея“, а през 1739 г. създава триактна опера за италианската опера в Лондон на италиански език.
През 1735 г. в Лондон е премиерата на последната опера на Никола Порпора „Полифем“, а в спектакъла участвал прочутият кастрат Фаринели като Ацис. В неговата опера се смесва историята на Полифем, Ацис и Галатея, и историята на Полифем, Одисей и Калипсо.
Операта „Полифем“ на Бонончини не е съвсем непозната, защото през 1944 г. във Виена е направен запис, но на немски, а в по-нови времена през 2004 г. е представена и в Утрехт.
Действащи лица и изпълнители:
• Полифем – Жоао Фернандес, бас
• Ацис – Бруно де Са, контратенор
• Сцила– Роберта Мамели, сопран
• Галатея – Роберта Инвернидзи, сопран
• Главк – Хелена Раскер, контаалт
• Цирцея – Лилиа Гайсина, сопран
• Венера – Мария Ладурнер, сопран
• Изпълнява Ансамбъл 1700, диригент Доротея Оберлингер
Запис от 19 юни 2019 г. фестивал в Потсдам Сансуси
Малка митологична справка
Полифем е най-известният от циклопите, син на бог Посейдон и нимфата Туза. В Одисеята на Омир се разказва как той затворил в пещерата си Одисей и хората му. Хитрият грък го напил, ослепил го, а след това се измъкнал заедно със спътниците си, като се завързали за коремите на овцете. След това Полифем призовал баща си да отмъсти. Полифем бил влюбен в нереидата Галатея, която обичала сицилианеца Ацис, когото Полифем убива.
Цирцея е нимфа дъщеря на Хелиос и океанидата Персеида, и известна магьосница.
Главк бил рибар, който опитал вълшебна билка, но скочил в морето, където Океан и Тетия го очистили и той се превърнал в морско божество. Влюбил се в Сцила, която магьосницата Цирцея превърнала от ревност в чудовище.
Сцила била дъщеря на морското божество Форкис и била красива девойка, в която се влюбил морският бог Главк, но тя отхвърлила любовта му. Той се обърнал за помощ към Цирцея, която за нещастие се влюбила в него и от ревност превърнала Сцила в чудовище с шест кучешки глави с три реда зъби и дванадесет крака.
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на..
Под името "Тънки намеци – късо кино с подтекст" ще бъдат прожектирани късометражни филми. Премиерно ще бъде представен българският филм "Божоле" на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg