В представите на Запада Япония е облечена в кимоно. Днес то има статус на символ, а от 20-те години на ХХ в. западняшката мода периодично се заиграва с десена и кройката му. Приемаме го като церемониална дреха, но всъщност през по-голямата част от историята то е било традиционната дреха за почти всички в Страната на изгряващото слънце.
Едва след като Съединените щати насилствено карат Япония да отвори границите си през XIX в. кимоното започва да играе по-символична роля – процес, който достига апогея си след Тихоокеанската война, когато победените, деморализирани японци започват да се обличат по западен образец.
"Колкото повече спират да го носят, толкова по-високо се издига символният му статус и кимоното се превръща в нещо като визитка на японското по света – казва Ана Джаксън, куратор на изложбата Kimono: Kyoto to Catwalk, която можете да разгледате във виртуалната галерия на музея "Виктория и Албърт" в Лондон. Изложбата проследява естетическата и социална значимост на кимоното от XVII в. до наши дни, когато го обличат звезди като Бьорк, Фреди Меркюри и Мадона.
Социалната значимост на кимоното и превръщането му в статус символ започва в периода Едо (1630-1868), когато военизираната класа забогатява и иска да ознаменува порасналата си роля, обличайки се в изискани и пищни пластове плат, следващи строг код. Точно както прохождащата в Западна Европа буржоазия се опитва да доближи с външния си вид сложните тоалети на кралските особи, така и забогатялата класа на самураите всячески иска да наподоби и да живее според строгия, церемониален ред на императорския двор.
Но от гледна точка на модата, изобретателност и креативност в едно строго йерархизирано общество, имат свободата да проявяват кабуки актьорите, куртизанките и забогателите търговци. Аристокрацията следва стриктни правила и предписания във всичко, включително в обличането.
Император Муцухито слага край на управлението на военизирания елит и помита феодалната система. Започва новата епоха, наречена Мейджи ("Просветеното управление", 1868-1912), която се съсредоточава в модернизирането и индустриализирането на страната. Императорът и дворът му, включително високопоставените дами, първоначално възприемат западния стил на обличане, но към 90-те години на XIX в. кимоното преживява своеобразен Ренесанс, свързан с възраждането на японския национализъм и нарасналата политическа, икономическа и военна увереност на страната. Япония иска едновременно да се покажа като равностойна на Запада, но и наследница на уникално културно наследство.
Това най-добре се демонстрира от изтънчените, достопочтени дами, които започват да се обличат в кимоно. Гейшите, които първи са възприели западната мода, сега откриват, че бъдещето е облечено в кимоно и ребрандират себе си като въплъщения на "старата Япония".
Междувременно в Европа e златно време за модата. През тъй наречените "Roaring Twenties", 20-те години на XX в., стилът, десените и кройките, повлияни от кимоното, се смесват с Art Nouveau и Art Deco, комбинирайки ги с аксесоари и обувки по европейска мода.
Простият, практичен западен начин на обличане се настанява в Япония след 1945 г., когато Тихоокеанската война е довела до пълна разруха и крах.
През 90-те години на XX в. японците започват да преосмислят историческото си наследство, а младите обличат юкàта (всекидневно, лятно кимоно) на различни публични събития. Строгите правила са пренебрегнати, съчетават се свободно и изобретателно с модерни обувки и аксесоари.
Япония днес е известна и със субкултурите си, които се носят в определен стил и обичат да практикуват увлеченията си колективно. Така в началото на XXI в. се появява модата на почитателите на кимоно, които си уговарят срещи на открито и демонстрират любовта си към тази дреха. Увлечението преминава границите на страната и печели последователи по цял свят.
На фейсбук страницата Kimono de Jack International, администрирана от Кумико Ишиока, любители от цял свят споделят ентусиазма си от носенето на кимоно. В началото и Ишиока обличала кимоно само за официални случаи, но в един момент попаднала на запазено кимоно в магазин за секънд хенд. Тя смята, че модните издания, процъфтяващият секънд хенд пазар и интернет са трите ключови фактора, които водят до поредното завръщане на кимоното.
"Днес хората могат да носят кимоно в свободен, традиционен или класически стил. Все повече дизайнери се интересуват от кимоното и това помага да го върнем там, където му е мястото – по улиците, а не в музея или на пиедестала."
Вече 12 години в Бургас се отбелязва специалният зимен празник на Атанасовското езеро и се празнува неговия имен ден на 18 януари – Атанасовден. Различни прояви всяка година привличат интереса на гражданите – полумаратон "Атанасовско езеро", викторини, книгата "Полет в солта", наблюдения на птици, телевизионни участия и други...
Опитайте се да обуздаете завистта си, когато научите, че през последните три месеца журналистката Мира Баджева е обиколила Земята два пъти и малко. Сметката е проста. Според НАСА обиколката на нашата планета е 40 075 км в най-широката ѝ част при екватора, а Мира е навъртяла 87 000 километра предимно из Африка и Азия с щипка Канарски острови за..
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с реалните и много дълбоки проблеми в българското средно образование. На 10 януари синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" оповести приоритета си за годината – и той е един – възпитанието, което..
Хладно оръжие от българското Средновековие показват в НАИМ-БАН. Изложбата представя над 120 експоната от 29 музея, обявява директорът на Националния археологически институт с музей при БАН. Експозицията ще продължи до 30 септември 2025 г. Едната от идеите е да бъде един от акцентите през юли по време на сесиите на ЮНЕСКО в България. "Целта..
В Историческия музей в Дряново се открива изложба с акварелни творби на арх. Белин Моллов. С нея се дава начало на Националното честване, посветено на 225 години от рождението на възрожденския майстор-строител Колю Фичето. Честването е организирано от Община Дряново и Исторически музей - Дряново, под патронажа на Министерството на културата...
Село Бърдарски геран, разположено в сърцето на България, е известно като културен център на банатските българи. Със своята уникална история, архитектура..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg