Отбелязваме 90 години от рождението на изтъкнатия фолклорист, диригент и музикален педагог – д-р Михаил Букурещлиев. Напусна ни през 2018 г., но остави трайно присъствие в музикалното ни изкуство. Често казваше, че е връстник на Радиото. Цялата си професионална дейност отдаде на децата, фолклора и „Старата къща“.
Постъпва в редакция „Народна музика“ през 1953 г. По инициатива на Радио София участва в организирането на първите събори-надпявания (инициатори са Коста Колев и Георги Бояджиев) – идея, развита в национално движение за народно творчество. Михаил Букурещлиев работи като старши научен сътрудник в Института по музика (днес Институт за изследване на изкуствата) при БАН, където защитава докторска дисертация върху детския музикален фолклор.
Неговата най-голяма творческа рожба е детско-юношеският ансамбъл „Изворче“ към Националния дворец на децата в София – първият детски ансамбъл в България, който популяризира фолклора сред младежите. Основан от Букурещлиев през 1961 г., ансамбълът обединява всички изяви на народното изкуство – песни, танци, изпълнения на народни инструменти.
Едни от най-изявените музиканти, солисти на професионалните ансамбли, са възпитаници на „Изворче“, а по-късно и преподаватели в школата на състава. Заслуга за успехите имат дългогодишните ръководители: Михаил Букурещлиев (гл. худ. ръководител и диригент на хора), Михаил Йорданов (диригент на оркестъра), Рахила Петрова и Никола Колев (хореографи на танцовия състав).
В периода 1984-1988 г. Букурещлиев ръководи Държавния ансамбъл „Филип Кутев“. Забележителна е неговата научна и публицистична активност. Автор е на книги и сборници с народни песни, статии и студии в научни издания и периодичния печат. Известни заглавия са „Популярни народни изпълнители“ в съавторство с Елена Огнянова, „Златопръстия“, „Откак се помня, все пея“ (песни на Вълкана Стоянова), „Чародейката на Странджа“ (песни на Магда Пушкарова) и много други.
Със своята богата творческа, педагогическа, изследователска и обществена дейност Михаил Букурещлиев се нарежда сред ярките фигури в българската музикална култура.
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg