Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли през детайлите, за да търсите смисъл? Ще се вглеждате ли до забрава в цветовете, града, дома си, чертите на любимите си хора? Ще промените ли перспективата си към красотата?
Тома Шлесер пита читателите си именно това, и то по най-деликатния и човешки начин – през погледа на едно десетгодишно момиче и връзката ѝ с нейния дядо.
Петдесет и две седмици: това е времето, което остава на Мона, за да открие цялата красота на света. Това е времето, което си е дал дядо ѝ, за да я запознае с произведенията на изкуството, преди момичето да загуби зрението си може би завинаги. Всеки четвъртък от седмицата той я води в някои от трите големи парижки музеи и в рамките на 20 минути заедно съзерцават избрана картина, а след това говорят за нея. Така той развива умението на Мона да вижда, но със сърцето си. Заедно обикалят Лувъра, музеите Орсе и Бобур. Заедно се възхищават и вълнуват, завладени от картини или скулптури. През погледите на Ботичели, Вермеер, Гоя, Кало или Баския Мона открива силата на изкуството и запазва в паметта си неговата красота.
През нейния поглед и читателят научава за 52 картини, произведения на изкуството, които могат да бъдат открити и на специалната двустранна обложка на романа. Те са придружени с кратка информация за автора им, годината, в която са нарисувани, и музея, в който са поместени.
"Това е бавна, съзерцателна книга, която дава много на читателя откъм информация и емоционалност", казва редакторът Десислава Желева. Според нея успехът на книгата се дължи именно на тази комбинация от емоция, любопитни факти и човечност. В сърцето на книгата е най-вече връзката между внучката и нейния дядо, идеята за любовта между хората и желанието на един човек с вкус да предаде своята визия за красотата.
Още преди излизането си във Франция "Очите на Мона" – този трогателен роман за посвещаването в изкуството и живота – се превръща в международно явление. Това е вторият роман на Тома Шлесер и дебютът му на американския книжен пазар. Преведен на 38 езика, на български романът се чете в превод на Георги Ангелов.
Тома Шлесер завършва "История на изкуството" и работи като критик дълго време. Той преплита своето отношение към изкуството и красотата в романа си и поставя ясен знак за равенство между автор и творба.
Повече за "Очите на Мона", който Шлесел посвещава на "всички баби и дядовци по света", чуйте от Десислава Желева в звуковия файл.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
