В мрака на самоизолацията с „Карантина“

Затворен в мрачния си апартамент, човекът де събужда едва докоснат от единствен ослепителен лъч слънчева светлина. Изрязва огряната си ръка, обръща се на другата страна и пак заспива. По-късно, когато поглежда през процепите между дъските в иначе закованите прозорци, човекът вижда един барикадиран свят. Жива душа не помръдва в отсрещния блок. 

Над града се носят тревожни звуци, а между сградите бавно се въртят акули. Образите в новия късометражен анимационен филм на Димитър Димитров и Дилян Еленков „Карантина“ са мрачни, атмосферата призрачна, а страшна се оказва не толкова самоизолацията, колкото светът навън.

Решени в подобен черно-бял минималистичен стил късометражните филми на Дилян и Димитър са мрачно поетични, без да изпадат в меланхолия. В тях има място и за абсурда, и за горчивия смях и за изключително верните наблюдения върху реалността.

Колкото до „Карантина“  – той се появява и в най-точния възможен момент.