Колкото по-дълбоко навлизаме в изолация, толкова повече нараства и нуждата от общуване с киноизкуството. Има една възможност да се взрем в нашия национален кинокалендар. В четвъртия епизод на рубриката за задочно кино "Филми за слушане" в "Артефир" кинокритикът проф. Божидар Манов разказва за големия български поет, драматург и преводач Валери Петров, по повод 100-годишнината от рождението му на 23 април, и за кинодокументалиста Юлий Стоянов, който щеше да навърши 90 години на 27 април.
Валери Петров и киното
"Много великолепни филми са на правени по сценариите на Валери Петров. Започва първо в анимационното кино с тези изящни лирически късове "Приказка за боровото клонче", "Гръмоотвод" – още през 50-те години. И след това неговите прекрасни игрални филми по негов сценарий – "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958) и "Слънцето и сянката" (1962) на Рангел Вълчанов, "Първи урок" (1960) и "Рицар без броня" (1966) (изящен детски филм с послание към възрастните), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Театър, любов моя" (1994). Така Валери Петров става един от стълбовете на драматургията в нашето игрално кино.
Само след дни – на 27 април се навършват 90 години от рождението на един от най-значимите режисьори в българското документално кино, Юлий Стоянов. За своите почти 60 години в българското документално кино той има изключителни постижения. Позволявам си да направя мост между него и Валери Петров.
Един от последните филми на Юлий Стоянов "За възможността да се живее" (2005) е документален филм-портрет на Валери Петров.
Двамата големи автори се срещнаха в зрелостта на годините си. Този филм е послание, скрижалите на големия поет, останали запечатани на лента. "За възможността да се живее" е филм, създаден през 2005 година по повод 85-годишнината на Валери Петров. Сценарий: Асен Владимиров, Юлий Стоянов, режисьори: Юлий Стоянов, Ицхак Финци, оператори: Ицхак Финци, Христо Ковачев.
Юлий Стоянов е направил поне 40 филма със самостоятелно място в българското документално кино. Той е възпитаник на знаменитото филмово и телевизионно училище в Прага FAMU и още през 50-те години, когато се връща от Прага, започва със силни изяви. В документалното ни кино тогава това никак не е лесно. В тогавашната доста твърда идеологическа среда с наложени труднопреодолими догми, Юлий Стоянов заявява своя най-важен принцип в документалното кино – пълна стопроцентова достоверност и дълбочина в анализа отвъд видимото. Филмът "Дни" (1964) е за дните непосредствено преди 9 септември 1944 г. Той се обляга на фактология от дневника на тогавашния регент проф. Богдан Филов. Беше почти нечувано да извадиш от забвението и от забраната Богдан Филов...
По-нататък Юлий Стоянов показа своя забележителен подход във великолепните аналитични документални филми: "По начин най-благороден" (1985) за 100-годишнината от Съединението – един филм с изключително могъща структура, който достига до съзнанието на всеки зрител, защото говори не с едрите клишета на историята, а с изповедта на малките хора, участвали в Съединението. Така направи и филмите си за Захари Стоянов “Щрихи към биографията – Захарий Стоянов” (1977), за Любен Каравелов „Любен Каравелов – материали от едно проучване“ (1979), за Александър Жендов, за писателя Константин Константинов. И разбира се, последният му филм „На срещи с Иречек“ (2009).
Специфичното за подхода на Юлий Стоянов е, че той посяга към историческото събитие, към историческите персонажи и субекти на историческото време, за да ги разработи в много задълбочен индивидуално психологизиран профил, за да види същината на личността в историческия процес.
Давайки си сметка какъв грамаден писател е Валери Петров, Юлий Стоянов успя навреме да направи филма си за него "За възможността да се живее". Така кинодокументалистът остави за поколенията един великолепен портрет на Валери Петров.
Чуйте повече в звуковия файл.Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история." В тях диша големият град, често заплашителен и груб. Там сякаш няма място за чувства и нежност, но писателят успява да ни срещне и с такива..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg