Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поръчали сте събуждане

Снимка: Стопкадър YouTube

Питали ли сте се как са се будели хората преди изнамирането на часовника с аларма? 

В Британия и Ирландия буденето на хора било професия, родена по времето на индустриалната революция.

Мери Смит от Брентън стрийт, Лондон, била част от будещите срещу заплащане.

С дейността си Мери си докарвала 6 пенса седмично. Занаятът на будителя най-често се наследявал в семейството. Мери поела бизнеса от майка си, а после го предала на дъщеря си Моли Мур, за която се смята, че е последната лондонска будителка. Мур впрочем е и единственото от 16-те деца на Мери, оцеляло и достигнало зряла възраст.

За да разбуди клиентите си, Мери използвала тръбичка и сушен грах и била известна с точния си мерник, който безотказно целел прозореца на поръчителя, пък бил той и на четвъртия етаж.

Методът на Мери се отличавал с дискретност. В началото будещите използвали крачетала, само че тогава се будели и онези, които не са поръчали събуждане. Използвали също дълги бамбукови прътове или металните пръчки, с които гасяли и палели уличните фенери.

Будещите започвали атаката си по прозореца на клиента и не го оставяли, докато не покаже, че е буден.

Имало два начина за поръчка на събуждане – да сложиш табелка с нужния час или направо да пишеш с тебешир по вратата си, или да се срещнеш лично с човека. Понякога и патрулиращите полицаи си докарвали по нещо допълнително, будейки работниците.

За хората, които работели с по-различно работно време – като продавачите на пазара, докерите или миньорите – навременното събуждане било много важно и те ползвали услугите на будещите. 

Професията се е практикувала чак до 40-те години на ХХ в., когато часовникът с аларма навлиза масово в домовете на хората. 

Източник BBC, kulturologia.ru

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10