„Когато срещнеш Моцарт, наистина намираш приятел до края на живота си – намираш светлина, която ще бъде с теб завинаги...“ – това казва артистичният директор на Моцартовата седмица в Залцбург, която се провежда в началото на годината. Първото издание представи забравената опера „Тамос“ на 17-годишния Моцарт. Тази година акцент беше представянето на „Месия“ на Хендел в транскрипция на Моцарт K. 572, който превежда текста на немски, пренарежда номерата и я прави за духови инструменти. Изпълнението беше поверено на „Музикантите на Лувъра“ и Марк Минковски.
„Нашата цел е да проучим и представим невероятно широката продукция на Моцарт в цялото ѝ разнообразие. Започваме това пътуване заедно. В хода на това пътуване може да открием някои прекрасни съкровища – знам това от моя собствен опит“ – казва Виясон. Новият диск бих нарекла представителен, защото събира много от предишни записи на певеца, включително и фрагменти от „Вълшебната флейта“, където тенорът се изявява като Папагено и според мен никак не му отива.
Партньори на певеца в различните записи са Камерният оркестър на Европа с диригент Яник Незе-Сеген и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Антонио Папано. С тези диригенти Виясон прави по-голяма част от записите си.
Дискографията на Виясон е много богата и включва както цели опери, така и отделни солови дискове или издания в партньорства с други певци като Анна Нетребко, Илдар Абдразаков, Томас Хемпсън. Записал е „Ромео и Жулиета“ на Гуно, „Летящият Холандец“, „Тристан и Изолда“ на Вагнер, „Травиата“, „Дон Карлос“, „Травиата“ на Верди, „Манон“ и „Вертер“ на Масне, „Любовен еликсир“ на Доницети, „Бохеми“ и „Лястовичката“ на Пучини, „Дон Жуан“, „Така правят всички жени“, „Сватбата на Фигаро“, „Отвличане от сарая“, „Милосърдието на Тит“ и „Вълшебната флейта“ на Моцарт.
Няколко истории, които вероятно не знаете за Роландо Виясон.
• Вдъхновява се и започва да пее на 10-годишна възраст, след като чува „кросоувър” албума „Може би любов“ на Пласидо Доминго и Джон Денвър от 1981 г.
• Той рисува и анимира собствените си карикатури, които са представени на неговия уебсайт.
• Любимите му книги включват Питър Пан, Пинокио и съчинения от Оскар Уайлд и мексиканския романист Карлос Фуентес.
• Открива го баритонът Артуро Нието, който бил приятел на съсед на Виясон. Гостувайки му, той чува Виясон да пее… под душа. Веднага отива, запознава се с него и го кани да учи в неговата вокална академия.
• Роландо признава, че има ужасно чувство за посока. Често му се налага да се обажда на жена си Лусия, за да може тя да му каже как да се прибере.
• В момента той има свой телевизионен сериал „Stars von morgen“, който се излъчва във Франция и в Германия.
• Роландо пусна дебютния си роман „Малабарес“ през 2013 г., а новелите му са преведени на френски и немски. Освен концерти и спектакли в програмата му са включени и четения с публика на тези новели. Участва и в четене на писмата на Моцарт – композиторът, който заема голяма част от вниманието му в последните години.
• Виясон говори четири езика: испански, френски, немски и английски.
• Живее в Париж и има френско гражданство от 2007 г.
От 26 август 2019 г. той е в екипа на „Радио Класик“ за своето ежедневно предаване от 17 до 18 ч., наречено „Роландо соло“. Роден е на 22 февруари 1972 г. в Мексико. Родителите на баща му са австрийци и той учи в университета „Александър фон Хумболт“ в Мексико. През 1999 г. печели 2 награда на конкурса „Опералия“, както и наградата на публиката и за изпълнение на сарсуела. През 2003 във Франция е избран за „Международно откритие на годината“. След две години дебютира в „Бохеми“ в операта при Бастилията. Постепенно започва да гостува на големите оперни сцени и получава покани от най-известните фестивали. През 2011 г. дебютира и като режисьор, а първата му постановка е „Вертер“ на Масне.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg