Дори днес, десетилетие след излизането на първия ѝ роман „Ру“ (изключително добре приет и от читателите, и от критиката), виетнамско-канадската писателка Ким Тхуи продължава самоиронично да твърди, че нищо не разбира от литература и че е попаднала в литературата ей така, случайно – както преди години случайно е станала и юрист… или както е открила традиционен ресторант, в който се е сервирало само едно ястие, понеже само него е знаела да приготвя, а накрая се е оказало, че всички хипстъри много харесват ресторанта именно поради тази му особеност – акцентирането върху един-единствен специалитет.
На живо Ким Тхуи (срещнахме я отново у нас като гост на Софийския литературен фестивал в НДК и на Международната конференция „Да пишеш на френски“ в Софийския университет през декември – б.а.) е едновременно доказателство и контрапункт на горното. Писането ѝ е много по-близко до това, което си представяме ние в Европа, мислейки си за източните култури – фини и кратки фрагменти, поднесени със съответната сдържаност и съставляващи цялото по един начин, но със загатване, че биха могли да бъдат пренаредени и по много други начини. Чувството ѝ за хумор обаче е далекозападно, от Новия свят, където се е формирала като личност (в добрия смисъл, де – не както в американски сериал, а като във филм на братята Коен или на Джармуш, когото неслучайно споменаваме)… А срещата с нея, независимо дали пред публика или на четири очи за интервю, е нещо трето: там тя е като африкански грио, пазител на паметта и на устното творчество… Срещата на живо с Ким Тхуи съдържа не по малко литература, отколкото романите ѝ (у нас „Колибри“ издадоха първите два от тях – „Ру“ и „Ман“ – б.а.). На живо Ким Тхуи сякаш улавя с ръцете си литературата във въздуха и неволно ни изнася „instant composing спектакъл“, на който можете и да се посмеете от сърце, но не като на стенд-ъп комедия, защото жанрът определено е друг и акцентът е другаде… Къде? Тя няма да ви отговори задоволително, дори може усмихнато да се оплете в обяснения и да ви каже „Предупредих ли ви, че нищо не разбирам от литература?“... Ще трябва да потърсите в книгите ѝ.
Разговорът с Ким Тхуи тук в „Аларма“ (превод Мариана Найденова) започва от едно нейно наблюдение, споделено в Софийския университет – а именно, че един предбрачен договор (например) е съвършено литературно произведение – има своите завръзка, развръзка, епилог понякога, има сюжет…
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg