Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Литературна рубрика „Още от Аларма“

Ким Тхуи и литературата, витаеща във въздуха

Ким Тхуи, фотограф: Беноа ЛьовакДори днес, десетилетие след излизането на първия ѝ роман „Ру“ (изключително добре приет и от читателите, и от критиката), виетнамско-канадската писателка Ким Тхуи продължава самоиронично да твърди, че нищо не разбира от литература и че е попаднала в литературата ей така, случайно – както преди години случайно е станала и юрист… или както е открила традиционен ресторант, в който се е сервирало само едно ястие, понеже само него е знаела да приготвя, а накрая се е оказало, че всички хипстъри много харесват ресторанта именно поради тази му особеност – акцентирането върху един-единствен специалитет. 

На живо Ким Тхуи (срещнахме я отново у нас като гост на Софийския литературен фестивал в НДК и на Международната конференция „Да пишеш на френски“ в Софийския университет през декември – б.а.) е едновременно доказателство и контрапункт на горното. Писането ѝ е много по-близко до това, което си представяме ние в Европа, мислейки си за източните култури – фини и кратки фрагменти, поднесени със съответната сдържаност и съставляващи цялото по един начин, но със загатване, че биха могли да бъдат пренаредени и по много други начини. Чувството ѝ за хумор обаче е далекозападно, от Новия свят, където се е формирала като личност (в добрия смисъл, де – не както в американски сериал, а като във филм на братята Коен или на Джармуш, когото неслучайно споменаваме)… А срещата с нея, независимо дали пред публика или на четири очи за интервю, е нещо трето: там тя е като африкански грио, пазител на паметта и на устното творчество… Срещата на живо с Ким Тхуи съдържа не по малко литература, отколкото романите ѝ (у нас „Колибри“ издадоха първите два от тях – „Ру“ и „Ман“ – б.а.). На живо Ким Тхуи сякаш улавя с ръцете си литературата във въздуха и неволно ни изнася „instant composing спектакъл“, на който можете и да се посмеете от сърце, но не като на стенд-ъп комедия, защото жанрът определено е друг и акцентът е другаде… Къде? Тя няма да ви отговори задоволително, дори може усмихнато да се оплете в обяснения и да ви каже „Предупредих ли ви, че нищо не разбирам от литература?“... Ще трябва да потърсите в книгите ѝ. 

Разговорът с Ким Тхуи тук в „Аларма“ (превод Мариана Найденова) започва от едно нейно наблюдение, споделено в Софийския университет – а именно, че един предбрачен договор (например) е съвършено литературно произведение – има своите завръзка, развръзка, епилог понякога, има сюжет…

След това разговорът се насочва към виетнамските общности и творци по света, към виетнамците по света въобще – запазили своето си, но и приели нещо от местните културни модели в Европа и Америка – каквото е изключително поетичното и едновременно с това комично ръкомахане на самата Ким Тхуи при среща на живо с читателската публика…

Ден след това интервю – непосредствено след срещата с Ким Тхуи на Софийския литературен фестивал в НДК – аз ѝ казах (защото вече бях сигурен): „Знам какво ще е следващото ви поприще след правото, кулинарното изкуство и литературата – героиня в някой от следващите филми на Джим Джармуш“… „А, чудесно“ – отговори тя – „А ти познаваш ли се с Джармуш?“. „Лично не. Познавам само един от музикантите, които работят с него“ (Йозеф ван Висем – б.а.)… „Нищо. Идеята е добра“ – отвърна тя, докато ми подписваше романа „Ру“ – „Ето, пиша ти имейла си. И отдолу ще напиша „Джармуш“, за всеки случай: като го срещнеш един ден, кажи му за мен“…
ВИЖТЕ ОЩЕ
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36
Анди Готс (вдясно) и Георги Тошев

Фотографията като среща

Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..

публикувано на 24.04.24 в 11:30

Инициатива насърчава деца в неравностойно положение да посещават театрални постановки

"60 от сърце" е благотворителната инициатива на младата продуцентска компания The Balkan Theatre Factory. На всяка нейна постановка се пазят 60 места, които се предоставят на деца от домове или деца в неравностойно положение или деца на бежанци. Първият спектакъл на компанията е "Островът на съкровищата", пиратско комедийно приключение за деца и..

публикувано на 24.04.24 в 10:10