"Това, че в момента на рисуването аз не разбирам собствените си картини, не означава, че тези картини нямат смисъл; напротив смисълът им е толкова дълбок, комплексен и последователен, че неволно се противопоставя на простия логически анализ". Под тези размишления стои един от най-разпознаваемите подписи в историята на изкуството. Този на Салвадор Дали, един от най-продуктивните и многостранни таланти на 20-те години на ХХ в., както и може би най-известния сюрреалист.
"Сюрреализмът, това съм аз!" – казва Дали, който никога не е страдал от излишна скромност и винаги е бил майстор на самоизтъкването.
Запомнен най-вече с живописта си, в хода на дългата си и изключително успешна кариера Дали се обръща към скулптурата, графиката, модата, рекламата, писането и киното, където се помнят колаборациите му с Луис Бунюел и Алфред Хичкок (не по-малко интересни са взаимоотношенията му с Уолт Дисни. Дали смята анимацията за артформата на бъдещето, която в пълнота ще изразява абстрактните виждания на художниците).
Неотделима от образа на Дали е екстравагантната му персона и ролята му на пакостлив провокатор, наред с неоспоримата му техническа виртуозност. И ако ранните му творби със засиления им интерес към органичната морфология го родеят с другите двама прочути испанци – Пабло Пикасо и Хуан Миро, по-късните му работи изразяват преклонението му пред класическото изкуство и Ренесанса, което улавяме в хиперреалистичния стил и религиозния символизъм, заложен в тях.
Обсесивните теми за еротизма, смъртта и гниенето преобладават в работите на Дали. Той синтезира и предава художествена форма на психоаналитичните теории на времето си. Безочливо използвайки автобиографичен материал и детски спомени, работите на Дали изобилстват от фетиши и животински изображения до религиозна символика.
В деня на 116-ата годишнина от рождението на Дали чуйте интригуващ запис от Златния фонд на БНР, в който художникът Димитър Киров разказва как е присъствал и участвал в артистична акция на Дали.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg