Прогностиката стана начин на говорене, защото може би е удобно да визуализираме своето бъдеще и да се опитаме да разберем накъде върви светът. Кое е новото нормално и колко време ще продължи то? Инициативата на БТА интелектуалци, учени, журналисти, общественици да разсъждават над бъдещето на света, моралните уроци от пандемията и промените, които очакват да видят. Ще настъпят ли интензивни трансформации в качеството на живота, проф. Георги Каприев, философ и медиевист, коментира в "Нашият ден":
"Тази ситуация обхвана практически всички страни в Европа и ние можем да направим бърз срез на реакциите, на състоянието на духа на европейците, и аз не съм щастлив от резултатите. По Великден моят приятел големият американски философ Кент Емери ми писа, че огромната част от населението на САЩ е убедено, че душата умира с тялото. А аз отговорих, че част от българското не е сигурно, че има душа.
Оголи се ниският, слабият, социален, исторически, ако щете културен имунитет на европейското човечество.
Изведнъж се оказа, че ние искаме благоденствието да се повтаря и повтаря... И в едни момент ние започнахме да мислим за себе си само като за тела. Медицината и науките ни обещават безсмъртие – единствено като тяло – здраво, мускулесто и широко усмихнато. Антропологическа катастрофа...
Ето това изскочи от тази криза – европейското човечество се намира в една тежка антропологическа криза
Има един процент – социолозите казаха към 20 – които показаха изключителна сила на характера, бих казал на духа, останалите 80% са притеснителни. Оказаха се много леснопроводими опитите чрез насаждане на телесен страх хората да се накарат да откажат свои основни права и свободи, свои задължителни компоненти на това, че са социални същества, имащи душевност, духовност. Всичко това отиде на заден план... Това показва, че
европейското човечество има много по-широка отвореност за тоталитарно управление, отколкото ние си въобразявахме.
Писателката Здравка Евтимова смята, че "Посланието е, че ни очакват дни, изпълнени с изпитания и напрежение и ние всеки момент, всеки час трябва да доказваме, че сме по-големи от трудностите. Това е предизвикателство, което ще ни направи и по-гъвкави, и по-разумни, и по-предпазливи. Това ще изисква и светът след Covid-19. А може би трябва да се научим да живеем с него и да ни напомня за нашата отговорност като хора."
"За мене страхът е един универсален език, който говори на всеки отделен човек. Страхът може да има и положителни проекции. Дано са такива... От нас зависи кой път ще изберем – дали ще се поддадем на паника, или ще проявим ум и изобретателност."
Според писателката трябва да има равновесие – когато постигаме материално добруване, това трябва да ни води до духовно израстване.
Повече подробности чуйте в звуковия файл.
Доц. д-р Петър Стоянович, историк, журналист и бивш министър на културата, твърди, че "Господ ни изпраща и доброто, и лошото, за да се подготвим за бъдещето чрез страданието и надеждата". Той смята, че се справяме зле.
"Мисля, че понятията ни са доста объркани – отдавна не сме имали никакви сериозни катаклизми, истинска масова смърт, истинско гражданско преживяване на обща мъка, на обща беда. Всичко в България от край време е било твърде лично, ако сега добавим и икономическия егоизъм, този "аз" става с двойно "а". Отдавна нямаме сетивност за това какво представлява истинската болка, истинското ограничение... Оказахме се недостойни хленчещи хора в тази пандемия. Душата отдавна умря. Тя се стопи като един по-тънък сос за месо, налят на жега..."
"Ние мислим с философията и с дългосрочността на мухата еднодневка. И като история, и като нация сме известни с това, че последователността, предвидимостта, постоянството е едно от най-чуждите състояния на българския дух.
Може би след Covid-19 идва Covid-20..."
Чуйте още в звуковия файл.
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата? Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен – кои са основните аргументи за създаването му? Има ли досега някакви тълкователни решения на Конституционния съд във връзка със Закона? Тодор Тодоров, графолог и криминалист, коментира темата в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида": "Законът е приет от 38-ото Народно..
На бляскава церемония в хотел "Милениум" за 31-ви път бяха раздадени наградите за мода, шоу и бизнес, организирани от известния дизайнер, изпълнител и водещ Красимир Недялков. Прекрасната традиция продължава да вдъхновява и тази година. Наградите бяха очаквани с огромен интерес от публиката и елита на модата и шоубизнеса. Събитието се е утвърдило..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя..
Художникът Йордан Леков представя днес, от 16:30 ч. , в Малката зала на Художествената галерия "Иван Фунев" във Враца изложбата "А-ХРОМ-ИКИ"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
