Прогностиката стана начин на говорене, защото може би е удобно да визуализираме своето бъдеще и да се опитаме да разберем накъде върви светът. Кое е новото нормално и колко време ще продължи то? Инициативата на БТА интелектуалци, учени, журналисти, общественици да разсъждават над бъдещето на света, моралните уроци от пандемията и промените, които очакват да видят. Ще настъпят ли интензивни трансформации в качеството на живота, проф. Георги Каприев, философ и медиевист, коментира в "Нашият ден":
"Тази ситуация обхвана практически всички страни в Европа и ние можем да направим бърз срез на реакциите, на състоянието на духа на европейците, и аз не съм щастлив от резултатите. По Великден моят приятел големият американски философ Кент Емери ми писа, че огромната част от населението на САЩ е убедено, че душата умира с тялото. А аз отговорих, че част от българското не е сигурно, че има душа.
Оголи се ниският, слабият, социален, исторически, ако щете културен имунитет на европейското човечество.
Изведнъж се оказа, че ние искаме благоденствието да се повтаря и повтаря... И в едни момент ние започнахме да мислим за себе си само като за тела. Медицината и науките ни обещават безсмъртие – единствено като тяло – здраво, мускулесто и широко усмихнато. Антропологическа катастрофа...
Ето това изскочи от тази криза – европейското човечество се намира в една тежка антропологическа криза
Има един процент – социолозите казаха към 20 – които показаха изключителна сила на характера, бих казал на духа, останалите 80% са притеснителни. Оказаха се много леснопроводими опитите чрез насаждане на телесен страх хората да се накарат да откажат свои основни права и свободи, свои задължителни компоненти на това, че са социални същества, имащи душевност, духовност. Всичко това отиде на заден план... Това показва, че
европейското човечество има много по-широка отвореност за тоталитарно управление, отколкото ние си въобразявахме.
Писателката Здравка Евтимова смята, че "Посланието е, че ни очакват дни, изпълнени с изпитания и напрежение и ние всеки момент, всеки час трябва да доказваме, че сме по-големи от трудностите. Това е предизвикателство, което ще ни направи и по-гъвкави, и по-разумни, и по-предпазливи. Това ще изисква и светът след Covid-19. А може би трябва да се научим да живеем с него и да ни напомня за нашата отговорност като хора."
"За мене страхът е един универсален език, който говори на всеки отделен човек. Страхът може да има и положителни проекции. Дано са такива... От нас зависи кой път ще изберем – дали ще се поддадем на паника, или ще проявим ум и изобретателност."
Според писателката трябва да има равновесие – когато постигаме материално добруване, това трябва да ни води до духовно израстване.
Повече подробности чуйте в звуковия файл.
Доц. д-р Петър Стоянович, историк, журналист и бивш министър на културата, твърди, че "Господ ни изпраща и доброто, и лошото, за да се подготвим за бъдещето чрез страданието и надеждата". Той смята, че се справяме зле.
"Мисля, че понятията ни са доста объркани – отдавна не сме имали никакви сериозни катаклизми, истинска масова смърт, истинско гражданско преживяване на обща мъка, на обща беда. Всичко в България от край време е било твърде лично, ако сега добавим и икономическия егоизъм, този "аз" става с двойно "а". Отдавна нямаме сетивност за това какво представлява истинската болка, истинското ограничение... Оказахме се недостойни хленчещи хора в тази пандемия. Душата отдавна умря. Тя се стопи като един по-тънък сос за месо, налят на жега..."
"Ние мислим с философията и с дългосрочността на мухата еднодневка. И като история, и като нация сме известни с това, че последователността, предвидимостта, постоянството е едно от най-чуждите състояния на българския дух.
Може би след Covid-19 идва Covid-20..."
Чуйте още в звуковия файл.
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, отговаря на слушателски въпроси в предаването. Жельо Иванов от гр. Гоце Делчев пита: Жена ми получава майчинство вече 1 година. Може ли работодателят да я съкрати, или е длъжен да продължи майчинството и през втората година? Никола Михайлов от гр. Рила пита: Приживе..
Е-sladko е първата българска информационна платформа за подсладителите. Елисавета Котова , председател на Асоциация на децата с диабет, запознава слушателите на "Lege Artis" с възможностите на новия информационен портал. Много хора смятат, че неограничената консумация на подсладители е безвредна и не знаят кога и как трябва да се..
В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" обсъдихме едногодишната инициатива на Сдружение "Знание", озаглавена "Заедно за многообразие". Тази инициатива е насочена към зачитането на човешкото достойнство, недопускането на дискриминация на работното място, в училище и в обществото. Целта е да се подобри разбирането за..
Писателите Андрей Велков и Радослав Парушев гостуват в ефира на “Нашият ден”, за да обсъдят последните избори за Народно събрание и Европейски парламент, политическата ситуация в страната и в чужбина, както и възможното бъдеще пред нас. Радослав Парушев , адвокат и един от водещите специалисти по интелектуално и авторско право в България,..
Ървин Дейвид Ялом, американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на романи, е роден на днешния ден, 13 юни 1931 г. Той е една от водещите фигури в екзистенциалната психология и груповата психотерапия. Родителите на Ялом емигрират от Русия в САЩ през 1920-те години . Те се заселват във Вашингтон, където отварят бакалски..
"За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера...
Писателите Андрей Велков и Радослав Парушев гостуват в ефира на “Нашият ден”, за да обсъдят последните избори за Народно събрание и Европейски..
На български излезе "Война и наказание" – новата книга на руския журналист Михаил Зигар, който от години работи в емиграция. "Превъзходен анализ на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg