Паниката и епидемиите са вечни и преминават през вековете. Болести и зарази върлуват по земята отпреди Христа. Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява. Как след катастрофите се раждат новите шансове?
Димитър Атанасов прави исторически преглед на епидемиите още от Пелопонеските войни през V век пр.н.е. След това се спира на 541 г., когато Константинопол е изправен пред катастрофа – жителите му са в капана на чумата. Болестта е взeмала по 10 хил. жертви на ден – според исторически данни, които днес се смятат за преувеличени. Епидемията обхваща огромни територии, включително и Балканите.
Д-р Атанасов разказва за слабите реколти, глада, сушата и миграцията от Централна и Предна Азия към Европа. Именно на тази миграция се дължи и първото устойчиво заселване на славяните на Балканския полуостров. В средата на VI век славяните за първи път зимуват отсам Дунав. Те идват на Балканския полуостров благодарение и на обезлюдяването му заради чумата.
Тракийското население постепенно изчезва. Последното споменаване на траки е от 710 г. в ранновизантийски източник.
Разказът на д-р Атанасов продължава с 1347 г., когато в Европа през избухва чумата, наречена „черната смърт“. Предполага се, че тя е дошла от Азия с корабите и плъховете първо в Италия. От Сицилия заразата обхваща цяла Европа и населението на континента намалява поне наполовина.
В Европа цари паника, беззаконие и ожесточение. Чумата засяга по-слабо еврейските общности, тъй като по религиозни причини при тях хигиената е по-висока – няма плъхове и бълхи, които да разпространяват болестта.
За няколко години над 200 еврейски квартали са унищожени, останалите смятат евреите за виновни понеже те рядко се разболяват. Вярват също, че евреите тровят кладенците. Започват гонения на евреите. Тогава се появява и идеята за лошия евреин, който иска да завладее света.
Част от евреите, прогонени от западните части на Европа, стигат до Балканите.
Успехите на Османската империя се дължат на обезлюдяването на територии заради чумата.
През март 1352 г. от Галиполския полуостров започва първото устойчиво заселване на османци в Европа и оттам Османското нашествие върви бързо. Балканските владетели изправят едва по няколко хиляди войници срещу османските войски. Османската армия завладява бързо Балканите.
Д-р Атанасов обяснява как по това време народният човек си е обяснявал болестите (най-вече като Божие наказание). Историкът разказва легенди и фолклорни песни, а също и интересни факти, свързана с паниката по някои балкански страни, която води до странни действия. Споменава и Софроний Врачански, който се скрива от чумата във Видин.
Историческият разказ на д-р Димитър Атанасов стига до наши дни и сегашната пандемия. Според него: „Населението спазва разпоредби единствено на тази държава, която се е доказала като ефективно създаваща и опазваща реда в ситуации извън екстремната. Тоест ако държавната система е доказала авторитета си преди тази ситуация, тогава ние можем да ѝ се доверим и в рамките на извънредна такава.
Българската държава се опитва да компенсира липсата на авторитет с на моменти авторитарни мерки, а отсрещната реакция е като на непослушно дете: Ти ли ще ми кажеш?!
Ще продължава да има хора, неспазващи мерките, докато не се появи такава държава, която в рамките на нормалното си функциониране да въвежда правила, които гражданите да намират за правилни.“
Земеделието, човешката дейност, която стои в основите на цивилизацията ни, е претърпяла изключително малка автоматизация и до ден-днешен редица тежки и изнурителни дейности се вършат на ръка – дали поради липса на технологични решения, или пък поради липса на средства у самите земеделци да си позволят нови технологични средства. В това..
Лятото може да бъде не само време за почивки и развлечения, но и за придобиване на нови знания и напредък. Благовест Маламов от фондация "Атанас Буров" представя в "Нашият ден" лятното училище за студенти икономисти , което организира фондацията. Таз година се навършиха 150 години от рождението на финансиста, политик и държавник Атанас..
Във Варна тази сутрин беше отбелязан един от най-емблематичните и обичани неофициални празници в България – "Джулай морнинг" , традиция, чиито корени се връщат чак до 1986 година. Въпреки че няма официален статут, празникът се е утвърдил като символ на свободния дух, на новото начало и на търсенето на светлина – в буквален и преносен смисъл...
Икономическият и социален съвет (ИСС) е гласът на организираното гражданско общество в България. Консултативният орган изразява позицията на работодатели, синдикати, граждански организации в разработването на политики в законодателството на страната по важни социални и икономически въпроси. Гост в "Нашият ден" е председателят на ИСС Зорница..
Витските риболовни празници се организират всяка година от кметство Ъглен, НЧ "Отец Паисий 1926 г.", ЛРД "Сокол" – Луковит и ЛРД "Ъглен". Няма скромно да премълчим и участието на предаването "И рибар съм, и ловец съм" в лицето на двамата водещи Росен Мирчев и Асен Масларски. Те проследиха внимателно състезанието за млади риболовци на празниците и се..
Сопраното Лаура Монторо и пианистът Румен Трайков ще изнесат вокален рецитал. Концертът е част от 56-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици"...
Отговорът е: петанк! Вера Бонева-Чолашка, състезател от клуб "Каро", споделя за страстта си към този спорт, вдъхновен от френската традиция и подправен с..
"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg