Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историкът Димитър Атанасов:

Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова скулптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г.
Снимка: bulgaren.org

Д-р Димитър Атанасов

Паниката и епидемиите са вечни и преминават през вековете. Болести и зарази върлуват по земята отпреди Христа. Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява. Как след катастрофите се раждат новите шансове?

Димитър Атанасов прави исторически преглед на епидемиите още от Пелопонеските войни през V век пр.н.е. След това се спира на 541 г., когато Константинопол е изправен пред катастрофа – жителите му са в капана на чумата. Болестта е взeмала по 10 хил. жертви на ден – според исторически данни, които днес се смятат за преувеличени. Епидемията обхваща огромни територии, включително и Балканите.

Д-р Атанасов разказва за слабите реколти, глада, сушата и миграцията от Централна и Предна Азия към Европа. Именно на тази миграция се дължи и първото устойчиво заселване на славяните на Балканския полуостров. В средата на VI век славяните за първи път зимуват отсам Дунав. Те идват на Балканския полуостров благодарение и на обезлюдяването му заради чумата.

Тракийското население постепенно изчезва. Последното споменаване на траки е от 710 г. в ранновизантийски източник.

Разказът на д-р Атанасов продължава с 1347 г., когато в Европа през избухва чумата, наречена „черната смърт“. Предполага се, че тя е дошла от Азия с корабите и плъховете първо в Италия. От Сицилия заразата обхваща цяла Европа и населението на континента намалява поне наполовина.

В Европа цари паника, беззаконие и ожесточение. Чумата засяга по-слабо еврейските общности, тъй като по религиозни причини при тях хигиената е по-висока – няма плъхове и бълхи, които да разпространяват болестта.

За няколко години над 200 еврейски квартали са унищожени, останалите смятат евреите за виновни понеже те рядко се разболяват. Вярват също, че евреите тровят кладенците. Започват гонения на евреите. Тогава се появява и идеята за лошия евреин, който иска да завладее света. 

Част от евреите, прогонени от западните части на Европа, стигат до Балканите.

Успехите на Османската империя се дължат на обезлюдяването на територии заради чумата.

През март 1352 г. от Галиполския полуостров започва първото устойчиво заселване на османци в Европа и оттам Османското нашествие върви бързо. Балканските владетели изправят едва по няколко хиляди войници срещу османските войски. Османската армия завладява бързо Балканите.

Д-р Атанасов обяснява как по това време народният човек си е обяснявал болестите (най-вече като Божие наказание). Историкът разказва легенди и фолклорни песни, а също и интересни факти, свързана с паниката по някои балкански страни, която води до странни действия. Споменава и Софроний Врачански, който се скрива от чумата във Видин.

Историческият разказ на д-р Димитър Атанасов стига до наши дни и сегашната пандемия. Според него: „Населението спазва разпоредби единствено на тази държава, която се е доказала като ефективно създаваща и опазваща реда в ситуации извън екстремната. Тоест ако държавната система е доказала авторитета си преди тази ситуация, тогава ние можем да ѝ се доверим и в рамките на извънредна такава.

Българската държава се опитва да компенсира липсата на авторитет с на моменти авторитарни мерки, а отсрещната реакция е като на непослушно дете: Ти ли ще ми кажеш?!

Ще продължава да има хора, неспазващи мерките, докато не се появи такава държава, която в рамките на нормалното си функциониране да въвежда правила, които гражданите да намират за правилни.“

Д-р Димитър Атанасов е историк, работи в Института по етнология и фолклористика с Етнографския музей към БАН. Интересите му са: история на Балканите, средновековна история, история на идеите и понятията, публични образи на историята, историографски анализ, историческа антропология.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Абдулрахман Ал-Халиди

Каква ще е съдбата на саудитския дисидент Ал Халиди

В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..

обновено на 04.04.25 в 17:31
Маргарита Шурупова

Маргарита Шурупова: Сегашната Русия не може да съществува без война

България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..

публикувано на 04.04.25 в 16:50
Снимката е илюстративна

Съвети на адвоката: адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..

публикувано на 04.04.25 в 14:35

Глас, театър и смях – формулата на Милица Гладнишка

В рубриката ни "Разговорът" днес ни гостува една от най-пъстрите личности на българската сцена – Милица Гладнишка . Гласът ѝ е като магия, която може да носи едновременно сила и нежност, да води слушателя от дълбоките пластове на емоцията до експлозивни мигове на радост и свобода. В нейната музика и актьорска игра се преплитат..

обновено на 04.04.25 в 13:18

Как кризите водят до развитие в психологията и обществото?

На 4 април всяка година България отбелязва Деня на психолога – професия, която въпреки своето значение за психичното здраве и емоционалното благополучие на хората, често остава в сянката на ежедневието. Историята на този празник е любопитна и започва още през 1992 г., когато група студенти по психология, събрани на купон, решават да изберат 4..

обновено на 04.04.25 в 12:43