"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на остров Ливингстън, където е българската полярна база, нос Барнард", разказва в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стефан Велев.
"Там, заедно с моя адаш и колега Стефан, прекарахме 11 дни на палатка. Това е един от малко достъпните райони на острова, където не се бе качвал човек. Самият нос е високопланински и част от него е заета от високата част на планината Тангра, където се намира и Връх Фрисланд, с височина 1700 метра. Върховете на планината са покрити с ледници.
Като човек, който е бил на Хималаите, Алпите и Кавказ, тук чувството е все едно си на високата планина. За щастие имаше оголени от сняг и лед скали, от които ние взехме проби, за да изследваме. През тези 11 дни успяхме да прекосим един ледник, който се съмнявам някога да е прекосяван. Част от резултатите вече публикувахме, други – все още обработваме и предстои да публикуваме. Това всъщност бе последното място на остров Ливингстън със скали, което аз не бях обходил и така затворих изучаването на скалите в този район.
Данните за скалния строеж на това място са доста оскъдни. Има много малко информация от една британска експедиция от 60-те години на миналия век, където само се споменава от какви скали е изградено това място и нищо повече. Така ще запълним информацията за геологията на Ливингстън."
Д-р Стефан Велев е главен асистент в катедра "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Участник е в шест научни експедиции до Антарктика, където изучава магмените скали и полезните изкопаеми на отдалечени места от Българската полярна база на остров Ливингстън. Освен геолог, Стефан Велев е алпинист и водолаз. Последните две години работи по проект, който изследва геологията на подводната вкаменена гора близо до Созопол.
Снимка – БНР
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
