Един автор, който обикновено е сценарист на филмите, а в този случай е само хронист на филм, гледан вече 40 години и още 30 след това... Става дума за писателя Георги Мишев и новата му книга с литературни мемоари, наречена "Мир на кумирите ни".
Мемоари или семеен албум, който не е за показ...
"Подзаглавието е "Бележки под линия" и това е една междинна, хибридна форма, модерно казано... Така че и този жанр не е строго оформен и ясен. Той е някак си удобен на авторите, защото не всичко, което един автор пише, се побира в рамките на някакъв жанр."
"Мир на кумирите ни" – продължение на "Мир на страха ни"
"Да. Това е също една условна форма. Става въпрос за почти едно и също време. Втората книга е малко вглеждане в детайлите и подробностите от онова време. Първата книга беше малко "общ план", както се казва в киното, втората е "грос". Като се вгледа човек в детайлите, си обяснява много нещата. От това се раждат размислите, а след размислите – решенията."
Обидени и разпознали се?
"Надявам се, че никой няма да седне да чете, защото нашите съвременници много не се интересуват от изминалото време или си имат вече втвърдени представи за миналото. Дали се страхувам – не, защото повечето от нещата съм ги наблюдавал отблизо и съм свидетел. А пък това, че някой ще се засегне... Истината трябва да е в основата на равновесието в живота, иначе то ще се загуби."
Някои неща трябва да бъдат записани, за да се знае
"Все пак субективните усещания са си субективни. Само времето и историята по-нататък могат да потвърдят или да отрекат."
Времето в България тече по-бързо, защото вече е зачертало имената на колосите с глинени крака
"Времето отсява много от нещата. Помните, че лозунгът на СДС беше "Времето е наше". Сега можем да го отнесем към "фермата за илюзии".
Може ли да се живее без кумири
"Въпросът е доста философски. Човек не може да живее без кумири, така е устроен. Кумирът е ориентир. Понякога кумирите се израждат в идоли. Остава човек сам да реши. Човекът трябва да се стреми да бъде личност. Знаем колко е труден този процес."
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Европа чества 15 години от създаването на Европейската награда за литература . По този повод в Брюксел бяха организирани поредица от събития и дискусии с отличени през последните три години писатели. В "Нашият ден" носителят на Специално отличие от Наградата за литература на ЕС Тодор П. Тодоров разказва за гостуването си в столицата на..
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg