Неяснотите около възможното пренасяне на SARS-CoV-2 от някои животни към човешката популация предизвикаха появата на редица хипотетични опити за научно обяснение на зоонозата при заразяването на хора със сегашния коронавирус. Най-вече прилепи, но и панголини, цивети, дори някои видове змии се оказаха особено често спряганите потенциални „виновници“ за изграждането на своеобразен мост при осъществяването на този евентуален природен трансфер.
Промени ли се отношението към тези животни след появата на Covid-19? Какво знае науката до момента за естествения им биологичен потенциал, който би могъл да ги превърне в живи резервоари за този вирусен пренос? Как всичко това се свързва с уникалните способности на тяхната имунната система, изграждана милиони години в условията на еволюция? Ще се окажат ли достатъчни юридическите забрани за търговия с диви животни, както и тези – за живите „мокри“ пазари в Азия за антивирусна превенция в бъдеще или ще надделеят консуматорският ентусиазъм и битовите магически суеверия?
В навечерието на Международния ден на биологичното разнообразие разговаряме със зоолога от Националния природонаучен музей при БАН доц. д-р Николай Симов.
Как е изглеждала селищната система по средните течения на Марица и Тунджа през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва доктор Пламен Георгиев Разминават ли се археологическите открития с новите данни за населението у нас през периода на късната бронзова и ранната желязна епоха, изследва учен от БАН "Селищната система по средните..
С журналистката Мира Баджева споделихме едно приказно пътуване до Тайланд. Използвам думата приказно неслучайно, защото и двете имахме възможност да се почувстваме като истински принцеси, нагиздени с традиционни благороднически костюми. (Репортаж от това приключение ще чуете и прочетете съвсем скоро). Същевременно се потопихме в магията на..
В поредицата "За здравето" ни гостува проф. Христо Хинков – специалист по обществено здраве, здравно осигуряване и психиатрия. Поставихме медицинските акценти върху честите психични разстройства и аномалии, неврозите в различните възрасти, статута на психиатричните болници и центрове. В рамките на един общ философски диалог коментирахме кой..
Промените в България, тръгнали през 1989 г., извадиха пред обществото фигури – дотогава сравнително неизвестни, върху които изведнъж се стовари политическата тежест да осъществят успешно преминаването към демокрация и пазарна икономика. Една от тези фигури беше д-р Желю Желев, първият председател на СДС и първият свободно избран български..
Черноморската екосистема има своите специфични функции. Не е никак лесно да се прогнозира и разбере въздействието на който и да е фактор, било то климатични, човешки или космически, върху системата, в това число и черноморската. Това е така, защото те се състоят от облак от връзки. Тук говорим за ефекта на пеперудата, т.е. ако на едно място..
Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е..
Изкуственият интелект не може да замени естествения, защото не може да разбере живота, съзнанието и да генерира смисъл, е тезата на Сергей Герджиков,..
Проф. Момчил Методиев, преподавател в НБУ, ръководител на Института за изследване на близкото минало и главен редактор на сп. "Християнство и култура",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
