Неяснотите около възможното пренасяне на SARS-CoV-2 от някои животни към човешката популация предизвикаха появата на редица хипотетични опити за научно обяснение на зоонозата при заразяването на хора със сегашния коронавирус. Най-вече прилепи, но и панголини, цивети, дори някои видове змии се оказаха особено често спряганите потенциални „виновници“ за изграждането на своеобразен мост при осъществяването на този евентуален природен трансфер.
Промени ли се отношението към тези животни след появата на Covid-19? Какво знае науката до момента за естествения им биологичен потенциал, който би могъл да ги превърне в живи резервоари за този вирусен пренос? Как всичко това се свързва с уникалните способности на тяхната имунната система, изграждана милиони години в условията на еволюция? Ще се окажат ли достатъчни юридическите забрани за търговия с диви животни, както и тези – за живите „мокри“ пазари в Азия за антивирусна превенция в бъдеще или ще надделеят консуматорският ентусиазъм и битовите магически суеверия?
В навечерието на Международния ден на биологичното разнообразие разговаряме със зоолога от Националния природонаучен музей при БАН доц. д-р Николай Симов.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
