Всичко беше готово. Великолепна програма, достойна за шестдесето издание, любими солисти и състави, закупени билети. И всичко се отлага, заради настъпилата световна пандемия. Разбира се, подобна е съдбата на всички музикални фестивали и събития по целия свят. Сега плахо и постепенно започват да се подават заявки за връщане на концертите. Следващото издание на фестивала в Русе ще бъде през 2021 г.
Днес със съхранените записи в нашата фонотека ще си спомним за прекрасни събития, които са се случили там. Това ще бъде първото от серия предавания, в очакване на новите записи. Припомням, без претенция за изчерпателност, някои акценти от историята на фестивала.
През 1961 г. на 10 март е първото издание на музикалните дни на дружбата и културното сътрудничество между България и ГДР, като основен участник е Русенската филхармония с диригенти Илия Темков и Адолф Фриц Гул от Германия. Във второто издание на следващата година вече гостува Хорът на берлинското радио (на ГДР), а Русенската филхармония се дирижира от Ролф Клайнерт. Една интересна година – 1963, в която са били представени 12 опери, като освен постановки на Русенската опера е имало и гостуване на Варненската.
През 1964 и 1965 година фестивалът има подзаглавие „Преглед на българското симфонично изкуство“ и гостуват: симфоничните оркестри на БНР, на Шумен, Бургас, Разград, Пловдив, Плевен, Варна, Видин, Софийската филхармония и Българската хорова капела.
Фестивалът приема настоящата си форма след 1966 г. и започват да гостуват световни солисти, състави и диригенти. Концерти изнасят Дрезденската филхармония, Пражки камерен оркестър, Оркестърът на Румънското радио и телевизия. Следващите години са славни и музикалната история на фестивала е великолепна. За всеки български изпълнител и диригент е чест да гостува в Русе и те го правят с огромно удоволствие, защото и публиката е великолепна. Няма да изброявам техните имена. Там се представят безброй премиери на български и световни творби. Дмитрий Шостакович, Кшиштоф Пендерецки, Генадий Рождественски, Тихон Хренников, Юрий Темирканов, Йосиф Конта, Вацлав Нойман, Курт Мазур, Ондрай Ленард, Курт Зандерлинг, Нееме Ярви, Юрий Башмет, Гидон Кремер, Миша Майски, Юлиян Рахлин, Дьорд Лехел, Рудолф Баршай... вече станаха твърде много, а списъкът е още много дълъг. Добавям само, че години наред Московските солисти и Кремерата Балтика избираха Русе и неговия фестивал за своя постоянна дестинация.
Най-хубавото е, че след промените през 1989 г. фестивалът запази високо ниво и намери нови перспективи, и нови приятели. Създаде се, без да се афишира официално, общество на почитателите на фестивала. Музикалната академия „Саша Попов“ допълнително издигна нивото, като разнообразието на майсторските класове е забележително.
Разнообразни са и съпътстващите събития – изложби, срещи, детски събития. Дълги години (от 1996) фестивалът има и свой Младежки оркестър. На пулта застават и младите ни диригенти като Драгомир Йосифов, Павел Балев, както и сър Невил Маринър, който провежда майсторски клас по оркестрово свирене по проект „Нека свири оркестър“, а в състава се включват млади музиканти от балканските държави. За 50-ата годишнината на фестивала е създаден фестивален оркестър, а да свирят от цял свят се завръщат музиканти (предимно русенци), за да преживеят заедно концертите. Емил Табаков е негов постоянен диригент.
През 2017 г. за артистичен консултант на фестивала е привлечен световноизвестният български цигулар Светлин Русев.
Във връзка с 60-годишнината на фестивала в неделя (24 май) от 14 часа „Неделен следобед“ ще отдели време за три опери:
„Бал с маски“ на Верди, спектакълът се е състоял на 30 март 1998 г.
Ще чуете цялата 4 картина. Ето и изпълнителите – Румен Щерионов (Рикардо), Стоян Иванов (Ренато), Йоланда Николаева (Амелия), Емилия Ботева (Улрика), Златина Георгиева (Оскар), Камен Маринов (Силвано), Орлин Атастасов (Том), хор и оркестър на Русенската опера, диригент Методи Матакиев.
Оперната история на Мартенските музикални дни продължава със спектакъл на „Момчил“ на Любомир Пипков с участието на Цветан Цветков (Момчил), Кирил Манолов (Събо), Цветана Бандаловска (Елена), Цвета Сарамбелиева (Ефросина), Анна Карадимитров (Хубавелка), Евгени Ганев (дядо Кузман), Хор и Оркестър на Русенската опера, диригент Георги Чапразов, запис от 27 март 1999 г.
Следва операта „Фиделио“ на Лудвиг ван Бетовен с участието на Линка Стоянова (Леонора), Гиргина Гиргинова (Марцелина), Мартин Хощетлер (Флорестан), Светозар Рангелов (Роко), Иван Консулов (Дон Пизаро), Стоян Стоянджов (Дон Фернандо), Венцислав Петков (четец), Хор и Оркестър на Русенската опера и с участието на Хор „Дунавски звуци“, диригент Георги Димитров, запис от 31 март 2012 г.
В следващите срещи ще можете да чуете още оперни представления, както и някои специални проекти, създадени за фестивала.
В предаването ще прозвучи документален запис на Моцартовия шедьовър "Така правят всички жени". Представяме изпълнение от 22 юни 2024 с участието на премиерния солистичен състав, хора и оркестъра на Държавната опера във Виена. Диригент е Филип Жордан. За новия прочит режисьорът Бари Коски споделя в интервю пред драматурга Николаус Щеницер: "Започнах да си..
Антон Гудов е родом от Казанлък, но е изпълнител на родопски песни. Негова страст са старинните песенни образци и автентичните фолклорни костюми. Той е закърмен с народната музика, но първата си съзнателна среща с нея осъществява чрез музиката на едно златно поколение изпълнители, а именно: Христина Лютова, Валя Балканска, Младен Койнаров, Надежда..
Именитият състав на Софийска филхармония "Кварто квартет" ще ни потопи в необятната музика на Моцарт с една красива и нетипична концертна програма в зала "България". Това ще се случи в световния ден на композитора – 27 януари от 19,00 ч . Концертът ще започне с увертюра от "Вълшебната флейта" с вече популярната по света преработка на Кристиян Байер..
Легендите на експерименталната музика и неконвенционалния джаз Франк Гратковски (Германия) и Казухиса Учихаши (Япония) пристигат в София на 23 януари (четвъртък) , за да открият Sofia Free Jazz , новата серия на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз" на БНР в сътрудничество с "Гьоте-институт – България" , посветена на свободната..
Вторият концерт за пиано от Албена Петрович-Врачанска ще прозвучи за първи път в изпълнение на Мартина Табакова и Симфоничния оркестър на БНР с гост-диригент Константин Добройков на 15 януари в 1 студио на БНР от 19.30 часа. Премиерата отбелязва 60-тата годишнина на композиторката. Събитието със заглавие "Българска музика" е част от новия цикъл..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg