Българското общество е много силно фрагментирано, дали заради прословутия краен индивидуализъм на българина, няма я тази кохезия, тази сплотеност, тази единност. Така смята преводачът от френски и телевизионен журналист, познат от "Библиотеката" и "Култура.БГ" на БНТ, Георги Ангелов, който гостува на 60-ата си годишнина в рубриката "Главен герой" на "Нашият ден".
Въпросите, които си струва да бъдат зададени
"Това са въпросите за нашето битие, въпросите за това какво се случва в нашето общество. Накъде вървим? Какво правим? Как нещата да тръгнат по-добре или в по-добра посока. Тези въпроси или рядко се дискутират, или ако се дискутират, обикновено не се чуват по ред причини.
Българското общество е силно фрагментирано
"Като че ли много трудно намираме тази идея, която действително да засяга ако не всички, то поне мнозинството от българите. Да, има някакви личности и идеи, които се явяват като символи, но те много често се изпразват от съдържание и по-скоро звучат като кухи лозунги, отколкото като действително обединяващи идеи. Това може би донякъде се дължи на нашето историческо минало, но това, че българският народ в своята, най-общо казано, 1300-годишна история в по-голямата част е нямал собствена държава. Това несъмнено се отразява и върху психологията на хората. Това, че ние не успяхме да изживеем нашето Просвещение, нашия Капитализъм, а прескачахме с векове определени исторически етапи, които при другите нации си идваха логически, също се е отразило."
Кръг от съмишленици?
"И е така, и не е точно така, защото например моята професия изисква общуване с много широк кръг хора. С голяма част от тях нямаме общи идеи, но това не означава, че тези хора не са качествени или "не са достойни" да общуваме с тях. Аз обичам контактите с различни хора, без претенция за образователен или имуществен ценз, стига тези хора да са интересни. Мога да общувам с всеки, с когото мога да имам диалог."
За историята – как си избираме учители и водачи
"Голямата личност не се избира, тя се появява и налага сама. Тя е продукт както на обществената среда, така и на историческия момент. Тя може да бъде призната или непризната, но не и избрана. Такива безспорни личности има много в българската история. Що се отнася до "учителите" в момента, много често тях не ги избираме, а те по някакъв начин ни се натрапват, било по политически път, било по пътя на медиите. И е объркващо за по-младите или с недостатъчен житейски опит..."
Правенето или казването
"Ако следваме Библията, казването би трябвало да е по-важно, защото е в началото... Но и двете са еднакво важни, просто средствата са различни, но не може без нито едното, нито другото. Хората на мащабния строеж са и хора на мащабния дух, двете неща са в единство."
Археология, антична и праистория
"Вече успях да направя две предавания за траките, в следващия понеделник ще върна зрителите 7000 години пр. Хр. в ерата на неолита и халколита, защото тук са се случвали чудеса! Точно в този регион. Вече и международни учени признават, че най-древната европейска култура се е зародила именно по нашите земи."
За книгите като лабиринт
"В лабиринта най-важна е целта. В лабиринта е добре човек и да има водеща нишка... Да, книгите са взаимно говорещи си същества и независимо от авторите, които могат да са от различни епохи или от различни страни, винаги намирам връзка и диалог между тях. Така че, да, литературата е голям лабиринт.
За "малките" и "големите" в писането
"Не е важно. Това е важно може би само за издателите и продажбите. Аз не страдам от тези предразсъдъци. За мен това никога не е имало значение."
Какво искам
"Това е ужасяващо труден въпрос. Искам да мога да продължа да чета. Във всичките смисли на тази дума – да чета живота, да чета литературата, да чета работата си.
"Католиците в България XVII – XX" е изложба, посветена на делото на българските католици и приноса им в българската история. Проектът представя две експозиции, подготвени от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Националния археологически институт с музей към БАН. Град Раковски е първото място, на което изложбата гостува, но се..
Плевенският драматично-куклен театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика със спектакъла "Елате ни вижте" от Кирил Топалов. Пиесата е написана още през пролетта на 1989 година, но, по думите на автора, никой не е смеел да я постави тогава. През годините е поставяна в Силистренския театър от Стефан Стайчев (2000 г.) и в Пазарджишкия..
По случай 1 март (събота) Младежкият театър "Николай Бинев" е подготвил изненади и подаръци за своите най-малки зрители. Децата ще имат шанс да се срещнат с любими приказни герои и ще получат мартенички. Повече за празничния жест разказва в "Артефир" Милена Стратиева . Програмата за 1 март включва представлението "Пепеляшка" от 11 ч. и от..
Тази вечер в пловдивската опера ще има премиера на една от най-известните опрери на Моцарт "Дон Жуан". Екипът е международен и вече е поставял Дон Жуан, но на голямата открита сцена на Античния театър. Режисьор на операта е Михаил Знаниецки, а диригент Лучано Ди Мартино. Международната продукция преобразява сцената в луксозен курорт, в който..
В епизод 579 "Трамвая по желание" представя на своята публика виртуозът на органа Сабин Леви. Проф. Сабин Леви е органист, карилонер, преподавател и доктор по композиция и орган от Канзаски университет, САЩ. Следвал е музика в България, Израел, Франция и Съединените Щати. Носител е на няколко награди на композиционни и органови конкурси и е..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Тази вечер, от 19 ч. в Артиум център Несебър , посетителите ще имат възможността да се пренесат в Париж. В морския град се готви концерт, вдъхновен от..
Повече от три (направо почти четири) години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
