Художникът Атанас Хранов и неговите „Заливи и портрети“

„Светът в новата изложба на Атанас Хранов „Заливи и портрети“ е все по-фрагментарен, а животът в него – все по-лек и милостив. В заливите морето отдъхва от самото себе си. В портрета лицето се взира в самото себе си“. Тези думи на поета Александър Секулов ни въвеждат най-точно в новата самостоятелна изложба на художника Атанас Хранов, която може да бъде видяна в галерия „Ракурси“ до 20 юни.

Посвещението е: „Заливи и портрети“, но едно от интересните и важни неща е, че през портретите „прозират“ заливите, пейзажите, разговора за морето, за пътуването, за безкрая, за борбата със стихиите навън и навътре в същността ни. Тук Атанас Хранов е по-различен, знаците и кодовете в тях като под микроскоп, ни насочват към образи, които носят митологична или емоционална същност. 

Много често художникът уточнява – аз не съм мореплавател, аз пътувам с приятели и истински моряци по морета и океани, за да изпитам истинската стойност на свободата и безкрая, за да прекъсна въжетата и ограниченията на бита и човешката ни същност, и видя други хоризонти, други емоции и да се заредя с енергията на тези природни дадености. Заливите, онези пристанища и баровете в тях, срещите в Гран Канария с истински моряци, вълшебните светове и срещи с подводния свят ще бъдат винаги в същността на този артист, който работи неподправено и неуморно. 

Една среща по време на нощна вахта с два огромни кита със светещи странни повърхности, приближили кораба, са като среща с „Моби Дик“ като досег до загадъчното и неуловимото, което спира дъха ни. Те са докосване и до космоса и до първичния океан, което ни кара да излизаме от черупката на човешкото битие. Картини като урок по астрономия, или Съзвездие Риби, или нощна вахта, или На път за Валенсия карат художника да чува душата си, да усеща легендите и библейските разкази за морски приключения с цялото си същество.