Няма по-силна връзка от тази между баща и син и по-трудно преодоляване на желанието и постижението да бъдеш себе си. Любен Дилов-син е Главен герой в „Нашият ден“ в деня, в който фантастът Любен Дилов и негов баща си отива от този свят през 2008 година.
Срещата с Любен Дилов-син е приключение, което кара слушателя да навлиза все по-навътре в гората, без да се страхува, защото залогът на крайния пейзаж е невероятен и райски бряг с хоризонт в синьото – навътре в морето или океана. Журналист, писател, политик, медиен предприемач, сценарист в киното и телевизията, ментор в творчески проекти – почти невъзможна палитра за българските ширини от многобройните житейски и творчески роли на Любо, но и предизвикателство коя от тях е главната.
„Много е подозрително да ти симпатизират много хора…“ – казва Любен Дилов-син и допълва: „Живея между езика и гмуркането…“
10 юни се оказва съдбоносна дата за Любен и дори и със завръщането 30 години назад към първите демократични избори в България за Велико народно събрание.
„Получихме Велико народно събрание, в което нашите Червени бради ни завещаха една Конституция, на която още ѝ плащаме ядовете“, коментира Любен. „Преломен момент, в който България трябваше да избере пътя си. Избра може би не най-мъдрия, но най-миролюбивия път…“
Следва невероятна феерия от смях, сълзи, мъдрост и огромна доза Истина, изказана от Любен Дилов-син, който говори откровено и от позицията на директен участник в събитията през последните 30 години.
Как се срещат баща и син постфактум в радиоефира и в какво вярва Любен Дилов-син днес? Има ли смисъл да се откажеш от един печеливш проект за какаото? Кой ще участва в предстоящата дискусия за съдбата на българската култура в радиоефира, както и кой успя да се възползва от мерките за подпомагане на независимите артисти в България по време на криза? И защо Мадагаскар ни очаква с невероятно тъжните песни на моногамните гърбати китове – чуйте още в звуковия файл.
Мария Мира Христова разговаря с Любен Дилов-син. Звучи и гласът на фантаста Любен Дилов-баща, съхранен в Златния фонд на БНР.
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията включва най-новите ѝ картини, с иновативни решения и сложни техники – винаги с интересна препратка към текстила, защото Ковачева е завършила специалност "Текстил" в Художествената академия. Творбите..
Идеята за експозицията, по думите на организаторите, се появява по време на Академия "Муза" – серия от обучителни семинари, проведени в РИМ - Плевен през март 2024 г. и организирани от фондация "Америка за България". В ъв фокуса на експозицията е Девета пехотна плевенска дивизия във войните за национално обединение (1912 – 1918) . Изложбата..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията си за предходната книга на Роза Боянова "Ескизи към портрети на писатели" (2021 г.) писах, че тя "е книга Мнемозина, посветена на литературната Мнемозина в митологично-божествените ѝ смисли: памет за..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори,..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския драматург Нийл Саймън, е режисьорски дебют на актрисата Ани Вълчанова ( на снимката в текста ) . Позната на публиката с многобройните си театрални и телевизионни роли, Вълчанова застава за първи път от..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg