"Животът на Георги Парцалев непрекъснато се движи на ръба между смешното и трагичното. Човек с тайни и едновременно човек на показ. Въпреки превратностите на времето Парцалев е намирал своето място. Той се е чувствал необходим. И това е много особено чувство за принадлежност към култура, към театър, към колеги и към родина."
95 години се навършват на 16 юни от рождението на големия български актьор. Авторът на новоизлязлата книга „Георги Парцалев – Хамлет от град Левски“, журналистът Георги Тошев, разказва в "Нашият ден" за сбъднатите и за невъзможните мечти. В звуковия файл можете да чуете и самия Георги Парцалев от Златния фонд на БНР.
"От днешна гледна точка това е един кратък – 64-годишен живот. А в същото време толкова много неща се случват. Лично аз не съм подозирал колко сложно е било на Парцалев да устоява собствените си принципи. Той присъства в българския театър, телевизия, кино, естрада по един много достоен начин. Защото зад фасадата, мустака, усмивката, провлачения говор, екстравагантната външност и многото пръстени се е криел един доста уязвим човек. Човек, който е живял непрекъснато в несигурност, човек, който е бил предаван, за когото са се писали непрекъснато доноси. Още от 50-те години той е бил под наблюдението на Държавна сигурност. Бил е притискан в годините на развития социализъм – било заради потеклото си, било заради различната си сексуалност, било заради връзките си с хора, които са идвали от Запад... Много са причините, които разкриват този сложен живот в крайностите.
Това, което остава за нас, зрителите, и което откриват и днес младите, е безкрайната щедрост на един талант – актьорска природа, която е много съвременна. Нормално е било за онези години в актьорската школа да има един патос. Когато гледаме старите филми на Парцалев, се вижда, че това е един действително съвременен човек, който се движи по ръба със своята ирония и самоирония. Всъщност това е бил един непрекъснато дисидентстващ човек, който не е бил съгласен със системата, водел е много различен живот от приетия. В същото време това е един много тъжен и самотен човек.
Започнах да пиша тази книга след един случаен разговор със Стоянка Мутафова. По-късно една от първите партньорки на Парцалев на сцената на Сатиричния театър Татяна Лолова ми каза: "Остави ме мен, пиши за Пацо, защото този актьор няма да се повтори".
Доказателство за бурната актьорска природа на Парцалев е огромното вътрешно желание да изиграе силна драматична роля. Хамлет и Дон Кихот са онези роли, с които той се разминава. Всичко, което Парцалев е правел, е минавало дълбоко през него.
В живота си този много смешен и веднага забележим човек е бил много обран. Бил е чужд на артистичните компании. Той не е искал да бъде привързан към нищо, никога не е имал собствено жилище, собствена кола. Не е обичал да занимава другите със собствените си проблеми, затова и толкова късно откриват неговата левкемия, от която си отива. И в същото време този човек е показвал изключителен характер, когато е трябвало да се заяви позиция – дали в театъра, на партийно събрание, или когато е отказвал да подпише онези документи на ДС, с които на три пъти е бил привикван, притискан и унижаван.
Това издава, че и зад уязвимостта можеш да проявиш характер. И да – има талантливи български творци през годините. Но много малко от тях успяват да преживеят живота си в достойнство, както е направил Парцалев." – казва Георги Тошев.
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към случаи от живота, които разчупват шаблона и ни убеждават, че винаги има и "по-така". Тази седмица открихме много поучителен случай отвъд океана и ще го огласим в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме подготвили още: • Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната..
Филмът "Любоф" на Ивайло Христов откри преди дни кинофестивала "Златна роза" и предизвика отлични реакции сред кинокритиката и публиката. Анонимните герои от този визуален омнибус се срещат извън линейното време в осем различни истории. "Любоф" е разказ-мозайка за комичното в несъвършенствата, в обратите и в големите общочовешки теми. Филмът е..
"Това е книга за майки и дъщери, пишат от издателството за книгата на полската авторка Юстина Баргелска (превод - Диляна Денчева). Красива и горчива като самото майчинство. Изящна книга, която сама по себе си е съвършен предмет на изкуството. Но и книга, която помага да се чувстваме разбрани. "Да бъдеш майка", значи да искаш да пазиш, да закриляш,..
Между 29 септември и 5 октомври в гр. Плевен се провежда фестивалът за литература и танц Leap Off Page, организиран от фондация "Елизабет Костова". Събитието има резидента част, в която смесени екипи от автори, хореографи и танцьори създават съвместни творби, които после ще бъдат представени пред публика, работилници с местните творци и представления..
Най-голямото в България изложение на съвременно изкуство "София Арт Феър" се откри на 2 октомври в София Тех Парк. Второто издание на големия форум, но и пазар за изкуство е с тема Imagine и включва 21 галерии от 9 държави и шест колектива, представящи както нови таланти, така и звезди в съвременното изкуство. Дискусии, работилници, кураторски..
Кой е Джордж Сорос и на какъв тип политици пречи дейността му, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по..
В епизод 606 "Трамвай по желание" представя на своята публика най-новата сценична адаптация на драматургичния шедьовър на Йордан Радичков "Лазарица"...
Между 29 септември и 5 октомври в гр. Плевен се провежда фестивалът за литература и танц Leap Off Page, организиран от фондация "Елизабет Костова"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg