Ранобудникът не е непременно умен и добър

Винаги когато става въпрос за добродетели, списъкът включва и ранно ставане. Обикновено се дава пример с хора от бизнеса или политиката, които стават рано: Тим Кук, изпълнителният директор на „Епъл" става в 3.45 ч., шефът на „Фиат“ Серджо Марконе – се буди в 3.30 ч., Ричард Брансън  – в 5.45 ч.

Оказва се, че опозицията "чучулиги" т.е. ранобудници срещу "сови", мразещите да стават рано, се припокрива с друга класическа опозиция – тази между хора с по-развита лява или дясна мозъчна половина, т.е. по-аналитични, кооперативни личности срещу по-съзерцателни и индивидуалистично настроени.

Редица изследвания показват, че ранноставащите са по-упорити, концентрирани и по-лесно постигащи съгласие. Те умеят да си поставят високи цели, планират повече и като цяло имат по-развито чувство за дълг. В сравнение със совите, са по-малко склонни към пушене, депресии или пиене.

Совите на свой ред имат по-силна памет, когнитивни способности, „загряват по-бързо“, и проявяват тези си способности даже рано сутрин. Нощните хора са по-отворени към новото и по-мотивирани да го търсят. Като цяло (но невинаги) са по-креативни. Освен това са също толкова богати и успешно реализирани колкото и чучулигите.

Ранното ставане само по себе си не е добродетел

Това, че не ставате в 5.00 сутринта, не значи, че не можете да станете изпълнителен директор на компания.

„Ако хората бъдат оставени да стават според собствения си ритъм, те ще се справят по-добре и вероятно ще са по-продуктивни, а мисловният им капацитет е по-широк, казва Катарина Улф, биолог от Оксфорд, която изучава съня и хронобиологията. 

Сигурно е, че да тласкаш хората прекалено далече от естествените им предпочитания, може да навреди. Докато тялото е в покой, то произвежда мелатонин. Ако разбиете този процес и хвърлите тялото в буден режим, това може да доведе до редица негативни психологически последици.“

Изследванията сочат, че нашият хронотип или вътрешният ни часовник са в голяма степен въпрос на наследственост. Става въпрос за 47% наследственост, което значи, че ако сутрин се ококорвате в 5.00, причината за това вероятно е в родителите ви.

Циркадианният ритъм е нашият вътрешен часовник. Той е сложен механизъм, който ни кара да се чувстваме уморени през нощта и будни през деня. При совите той е настроен така, че те си лягат и стават по-късно и имат нужда от повече сън.

Годините ни също имат влияние. Децата по-често се раждат ранобудни, като с възрастта се будят все по-късно – този пик се достига в ранните 20 и после отново към 50 започваме да се будим по-рано.

Това, което е важно да запомним, е, че не всички успешни личности са ранобудни и че ранното ставане не ни гарантира висок успех.

В последните няколко месеца дистанционното учене и работа доказаха своите ползи. Мнозина оцениха възможността да се будят в 8.00 ч. вместо в 6.00 ч., а по-късните учебни часове накараха много родители да си отдъхнат. За самите ученици възможността да започнат занимания по-късно гарантира по-безстресов процес на учене.

Просто при учебен и работен ритъм, настроен за старт в 8.00 или 9.00, онези, които съумяват по същото време да се докарат в добра кондиция, се справят по-добре – и показват най-доброто от себе си. 

Обратното, когато една сова се събуди в 7.00 ч., вътрешният ѝ часовник смята, че тя още спи и е настроен спрямо това. Затова тя ще е гроги във време, в което чучулигата е в добра форма. Което не означава, че няма да навакса в по-късен момент от работното време.

Вероятно по-гъвкавата форма на заетост ще спомогне стереотипът, че късно ставащите са мързеливи, да остане в историята. 

Източник Би Би Си