Живеем в средище на истории със силна разказваческа традиция, където обаче няма оформен жанр за т.нар. „storytelling“. Затова ѝ Мария Касимова-Моасе определя своите комични фантасмагории като разказвачески етюди. Или „Свободно падащи истории“ – представлението, което преди дни имаше ново издание. То върна аудиторията към позабравни, но базисни моменти, когато един човек застава пред други хора и просто им разказва.
Всеки разказ има свой, индувидуален ритъм. Историите са такива, кавито са и хората в публиката на разказваческото шоу. Какво ще падне от джобчето с истории на Мария Касимова зависи от емоциите, усещанията и настроението – нейните и тези на хората, които я слушат. Тя обича да разказва. Обича и традицията на разказване. Тази любов към разказа се заражда още в детските ѝ години. Някъде в Балчик, на маса, заобиколена от актьорите на Сатиричния театър.
„Това е един скрит процес, който, когато съпреживяваш с други хора, е фантастичен. Защото всички в крайна сметка сме някъде на полето на приказното. На нещо, което ни кара да се смеем, да поплачем, да сме възторжени“, споделя нещоправачката Мария. Тя се определя именно така – като инструмент, който има задачата да подбере най-вкусните думи за разказване.
„Най-красивото е, че в процеса на разказването всяка история се довършва във всяка една отделна душа“, казва още Мария Касимова-Моасе. Тя открива допълнението на историите си в очите на слушателите им. През тях тя вижда силата на думите, от които се получава едно съвместното пътуване през въображението и езика.
Човек има нужда да се припознае в нечия история и да се открие в откритото от някой друг преди него. Разказът дава именно това. Прави и най-важното – буди любопитството у хората. А как един човек, който обича да разказва истории, се превръща в разказвач Мария Касимова, която вече е готова за разказвачески маратон, споделя в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..
Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..
"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието. Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..
По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg