Архитектурата е отражение на властовите и обществените отношения. 30 години след прехода българските градове са смесица от зле прегърнат интернационален стил и неглижирано историческо наследство.
Идеологията на по-бързото, по-високото, по-голямо и лъскаво доведе до агресивно презастрояване, струпване на коли, разделяне на града на спални зони и бизнес центрове, до още и още автомобили, водещи до задъхан трафик и замърсяване на въздуха.
Новото отношение към градоустройството предполага и нова роля на архитектите като посредници между инвеститорите и обществения интерес, а общественият интерес категорично е в полза на повече град за хората и по-малко град за колите.
Както казва датският архитект и идеолог на модерното градоустройство Ян Геел, "Качественото градско пространство е скроеното по човешки мащаб. Хубавите пространства са тези, които позволяват на хората да ги споделят".
Идеите на Геел се прилагат в множество големи световни градове и усилено се говори за "копенхагенизация" на градовете.
Чуйте мнението на арх. Явор Иванов, който работи в архитектурно бюро в Лондон, и разказва за градоустройствените тенденции там и за начините, по който пандемията повлия на градоустройството:
Арх. Валентина Върбанова от Регионалния исторически музей София разказва за отношението към историческото минало, за успешната консервация и експозиция на античното минало на града ни и за необходимостта от контрол и граждански натиск, когато става въпрос за посегателство върху паметници на културата от следосвобожденския период.
Какви са тенденциите в интериора и как градската мода навлиза в домовете и вътрешните пространства, обяснява Ирина Кекевска.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
