Трудно е да се опише тази история, не е лесно и да бъде разказана, защото човекът, който върви по нейната пътека, реално съществува, но документално – не. Казус, от който са се отказали много адвокати и институции.
През деветдесетте години се ражда Лито Казанцев. Майка му е украинка, а биологичният баща българин. Лито се ражда в Щутгард, Германия и тъй като е дете на хора без немско гражданство, получава гражданството на родителите си, този факт обаче не е най-обезпокоителният. Преди майка му да срещне баща му, тя е имала фиктивен брак с украинец и биологичният баща реално се оказва в ролята на човек, който документално не му е никакъв.
Лито изминава дълъг път в търсене на варианти и поставяне на ново начало. Едва преди две години той се сдобива с украинско гражданство, но отново не може да напусне пределите на България, защото от малък пребивава незаконно в страната. Има късмет, че е отраснал в малко населено място, където всички се познават и благодарение на това, той завършва училище. Срещите му с институциите са многобройни, а отказите безкрайни, заплахи също не липсват.
Cамо в България хората се номерират с ЕГН. Подобни идентификационни системи има в няколко държави, но точно този начин за отличаване съществува само по родните земи. Единен граждански номер става част от живота ни с постановление на Министерския съвет по времето на социализма. В други държави най-често кодовете представляват номера на документи като данъчна регистрация, социални осигуровки, шофьорски книжки или паспорти. Така жителите и временно пребиваващите в страната отново са маркирани, но не чрез директно номериране на човека. Идентификационните цифри се използват единствено за потвърждаване на самоличността.
Как законовите неуредици, могат да съсипят един живот, животът на Лито Казанцев, момчето без ЕГН? Какво следва по-натам и как се живее анонимно вече 24 години?
Как се чувства Лито Казанцев, разказва самият той в "Нашият ден".
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg