Властта трябва да свикне, че демокрацията означава конкуренция

Младите и техният световен ред в условията на пандемия, протести и неизбежна промяна. Анализаторът Вера Асенова коментира в "Нашият ден" протестите през последните дни, отговорността на гражданите към властта и на властта към гражданите, както и акцията под наслов "Масово пиене на кафе с Делян Пеевски".

"Прочетох за тази акция. Това е доста "нетипична провокация", бих я нарекла, в позитивния смисъл. И това показва още веднъж колко счупен е нормалният начин на водене на диалог между общество и политика – нещо, за което протестите са абсолютно свидетелство. Когато на хората е отказано участие по нормалния начин, когато тяхното участие се пренебрегва, неглижира и не дава никакъв резултат, те стигат до протестни действия, до такива находчиви, креативни акции. Като това да търсим политиците не там, където е тяхното работно място, а в някакви хотели и частни места, където ние знаем всъщност, че се взимат решенията. Тези решения би трябвало да се вземат в парламента, на светло с участието на гражданите. Не ме изненадва, че за акцията е направен точно този избор на място." 

Асенова сравни акцията с Ранобудните студенти, които тогава окупираха академичните зали, университетите. "Виждаме, че младите хора продължават да са непримирими и да търсят своя начин за участие. Но си задавам въпроса защо след толкова години нещата продължават да се решават в нелегитимни от гледна точка на демокрацията места. Това е много сериозен сигнал."

"Вече стана видимо до степен, че вече властта не е в състояние да излезе по телевизията и да каже "Не е така", а да даде своята алтернативна версия на случилото се. Защото това, което видяхме на живо от плажа "Росенец", след това от действията на прокуратурата, говори само за себе си. И за хората е пределно ясно това вътрешно усещане, че не ги уважават, че не са важни. Това ги вбесява, защото би трябвало да живеем в демократична страна, европейска страна, в която гражданинът е важен и участва при вземане на решенията. Тук гражданинът не само не е важен, той е ограбен и обиден, след това наричан с всякакви имена." – категорична е Асенова.

Тя смята, че другата тактика да се потуши критика е да се пришие на някаква опозиционна политическа партия, с която гражданинът, очевидно, няма нищо общо.  

"Четох, че на снощните протести е имало 20 000 души. Няма как всичките тези хора да бъдат организирани. Разбира се, има и мотивирани провокатори, които се възползват, за да покажат, че този протест не е това, което твърди. Прави впечатление, че много от младите хора носят плакати с изобразена следната дилема – "Или аз ще емигрирам, или вие". Емиграцията е нещо абсолютно достъпно за тях и първа удобна алтернатива на това, което се случва тук." 

Според Асенова това, което младите трябва да приемат, което е абсолютно нелицеприятно, е, че може би на властта това изобщо не ѝ звучи като заплаха, а като някакво облекчение. "Ако те си отидат, още по-добре. Още по-малко съпротива ще има. Това усещане, че не си добре дошъл, че се пречкаш със своите граждански демократични искания, е реалност за много от сегашните политици."

"Властта трябва да свикне, че демокрацията означава конкуренция

И това, че някой критикува, не означава непременно да водиш с него война. Може да има начин да се поправиш или да отстъпиш място на някой друг. Това да слезеш от власт не е краят на света" – подчертава Вера Асенова. Тя смята, че не може да се направи прогноза:

"Изходът не е очевиден. Но много ми се иска да се достигне до един извод, някъде в етажите на властта, че не може единствено да се използва. Трябва да бъдеш полезен, трябва да служиш."