За реформите в здравеопазването и предизвикателствата. Успяхме ли и доколко да се справим с новото предизвикателство – Covid-19?
Бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова твърди, че в един начален период на епидемията от коронавирус сме успели да се справим, "даже се похвалихме, че сме първенци в Европа... Само че в последно време това, което наблюдаваме, е доста тревожно. Първо, след разхлабване на мерките у нас и около нас, нещата като че ли вече излизат извън контрол.
Най-неприятното е загубата на доверие от страна на обществото – най-вече в правителството, разбира се, и в Щаба, който изчезна от полезрението. Колебаем се от единия полюс на рестриктивни мерки към другия полюс на абсолютно безконтролно развитие на ситуацията.
Страхувам се, че с този темп на нарастване на броя на заболелите на здравната система не ѝ остава много време, за да се затрудни сериозно в предоставянето на медицинска помощ."
Същевременно посланията от Министерството на здравеопазването са, че здравната система е стабилна и ще издържи.
"Въпросът е колко ще издържи, като гледаме темпа на нарастване. В отделни региони диспропорциите са доста големи по отношение на дефицита на кадри. Най-вече в дефицита на анестезиолози, пък и не само. Ако смятаме, че лечението на тази специфична патология може да бъде поверено на всеки лекар – това е несериозно.
На всичкото отгоре виждаме, че мерките, които се предприемат – може би заради страха на правителството, може би желанието на правителството да се справи с протестите – то просто неглижира проблема с развитието на епидемията. Епидемията сериозно настъпва в целия свят. Дали е втора вълна, дали е продължение на първата вълна... настъпват мутации в самия вирус. Всички признават, че заразяването между хората става по-бързо. За мен нещата не са никак успокоителни. Страхувам се, че на ниво правителство проблемите се подценяват и въвеждането на определени мерки, може би, закъснява."
Повече политически ли са аспектите при управлението на Covid-19
"Категорично да. Няма никакво обяснение как на фона на създадения щаб се създаде и паралелна структура – Експертен медицински съвет. Какво пречеше всички специалисти да бъдат обединени в една структура и съответно решенията, които се вземат, да бъдат еднопосочни? За да не се създава объркване в обществото. Още повече, че е доста продължителен периодът, а не се знае и докога, в който хората ще бъдат поставени в необичайни условия на живот."
Д-р Мими Виткова определи увеличението на клиничните пътеки с 10% така:
"Българското здравеопазване боледува доста сериозно от дълги години. В зората на демокрацията обвиненията към системата, която беше дълбоко социална, бяха, че тя не е пазарно ориентирана и се смяташе, че пазарната ориентация на системата би помогнало да се подобрят грижите за болните, като се увеличат възнагражденията на медицинските специалисти. Това не се случи. Тази свръхпазарност на системата не води и в световен мащаб нито до подобряване на грижите, нито до справяне със социално значимите заболявания, нито пък са доволни всички медицински специалисти. Това доведе до концентрация на болнична помощ и на медицински специалисти в няколко града на страната. Цели райони са в тежък дефицит.
Диспропорциите в здравната система – относно структури, организация на дейност и кадри – са толкова вопиющи, че е трудно да разберем докъде ще стигнат нещата. Изглежда като че системата е оставена на автопилот. Контролът върху нея е никакъв. Всяко здравно заведение, изхождайки от статуса си на търговски субект, си изработва свои правила, въвежда свои такси..."
Според д-р Виткова, ако нещата продължат така, системата тежко ще катастрофира.
Петър Галев, експерт от от CredoWeb, платформа за комуникация между лекари, направи задълбочен анализ на състоянието на здравеопазването в България през изминалата година в ефира на Lege Artis . Той коментира ключовите проблеми и постижения в сектора. Според Галев въпреки увеличените средства за здравеопазване през 2024 година, системата не е..
Спорът около парите за асистирана репродукция възникна между фондация "Искам бебе" и МЗ изглежда вече е решен след среща на здравния министър Галя Кондева и представители на фондацията. Към момента към бюджета на Центъра за асистирана репродукция са гласувани 22 млн. лв. Отпуснати са допълнителни 500 000 лв. от резерва за здравеопазване...
В Lege Artis слушаме съветите на специалиста д-р Велислав Георгиев за храненето по празниците. Те не са универсални, нито важат само за празничния период, по думите на д-р Георгиев. Специалистът насочва вниманието към хранителните навици на българите в миналото , които са били съобразени с поредица от пости. Православните традиции и..
В рубриката "Времето на редактора" Тереза Петрова, служител на Български пощи, разказа за юбилейния конкурс "Най-красиво писмо до Дядо Коледа", който днес завършва. Срокът за участие е до края на деня, а традицията, която обединява малки и големи, вече отбелязва своята 30-а годишнина. "Най-красиво писмо до Дядо Коледа" започва преди три..
В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg