През 1899 г. социологът Торстайн Веблен вижда в сребърните лъжички и корсетите маркерите за принадлежност към елитната социална прослойка. В прочутата си книга "Теория на безделната класа" той изковава фразата "показно потребление", за да означи начина, по който се парадира с материалните вещи и те се превръщат в индикатор за социално положение и статус.
Повече от 100 години по-късно разточителната консумация все така е част от съвременния пейзаж, само дето днес луксозните стоки са значително по-достъпни отколкото по времето на Веблен.
На фона на задълбочаващото се социално неравенство и богатите, и средната класа притежават големи плоски телевизори и дизайнерски чанти. И двете класи карат лимузини, летят със самолети и ходят на круизи. На повърхността предпочитанията към определени стоки вече не отпращат тези две групи в напълно различни вселени.
Като имаме предвид, че днес вече дори бедните могат да си купят новия модел на "Айфон" с потребителски кредит, богатите трябва да използват много по-сложни тактики, за да означат по-високия си социален статус. Да, олигарсите все още демонстрират възможностите си, карайки бентлита и яхти и живеейки в огромни имения. Но драматичната смята на начина, по който елитът харчи, се задвижва от образованите или онези, които формират днешния "елитен слой".
Този нов елит циментира статуса си чрез високо оценяване на познанието и изграждането на културен капитал, без да споменаваме навиците за харчене, които вървят с това – предпочитанието да харчиш за услуги и образование, вместо за вещи.
Днес вече говорим за "дискретна консумация". Тя не обхваща материалните придобвки, но си остава изключваща.
Само си припомнете как по време на месеците в изолация образованите хора с добри професии, съумяха лесно да превключат на дистанционна работа, обезпечена от модерните технологии, докато милиони работници във фабрики, продавачи и доставчици в супермаркети, работници по чистотата и не на последно място медици, трябваше да продължават да ходят на работа, рискувайки здравето и дори живота си.
Въздържайки се от открит материализъм, богатите инвестират значително повече в образование, пенсиониране и здраве – всяко от които е нематериално, като в същото време струва много повече от всяка дизайнерска чанта, която и средният консуматор може да си позволи.
Горният един процент сега отделя много повече от харчовете си за дискретна консумация, като образованието формира значителна част от тези разходи (приблизително 6% от разходите на най-богатите в сравнение с 1% от тези на средната класа). Разходите за образование на най-богатите са се повишили три и половина пъти от 1996 г. насам, докато тези на средната класа не отбелязват повишение за същия период.
Тази разлика е особено видима, защото, за разлика от материалните стоки, образованието многократно е поскъпнало в последните десетилетия. Така има все по-голяма нужда да отделяш финансов ресурс за образованието, за да можеш изобщо да си го позволиш.
Според Consumer Expenditure Survey за десетгодишен период от 2003 до 2013 г. таксите за колеж са се увеличили с 80%, докато цената на дамското облекло за същия период е поскъпнала едва с 6%.
Липсата на инвестиции в образованието на средната класа не значи, че тя не го приоритизира, то просто става все по-финансово недостъпно за нея.
Дискретната консумация е кодът, чрез който представителите на новия елит се означават един пред друг.
Може би най-важното е, че инвестициите в дискретна консумация продуцират пирвилегии по начин, по който показното потребление не би могло. Знанието коя статия от "Ню Йоркър" да цитираш на парти или какъв разговор да поведеш край сергиите на фермерския пазар, ви позволяват да покажете добития културен капитал, осигурявайки си по този начин достъп до социални мрежи, които на свой ред павират пътя ви към елитните професии/работни места/ключови социални и професионалин конаткти и частни училища.
Накратко дискретната консумация обезпечава социалната мобилност.
Инвестициите в образование, здраве и пенсиониране имат значително влияние върху качеството на живот на потребителите, както и върху бъдещите шансове на следващото поколение. Днешната дискретна консумация е много по-гибелна от показното потребление от времето на Веблен.
Дискретната консумация – независимо дали е пазаруване на био- и "чисти" стоки или образование – е средство за по-добро качество на живота и повишаване на социалната мобилност за собствените деца, докато показното потребление по-скоро се изчерпва със самото себе си и днес прилича на безобидно самохвалство.
Източник: The Sum of Small Things: A Theory of the Aspirational Class на Елизабет Кърит Холкер
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Световноизвестният певец, композитор и продуцент Пласидо Доминго - младши, син на прочутия испански тенор, представя през март за първи път в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg