Казват, че най-сигурният начин да се предпазиш от Covid-19 е въобще да не излизаш от къщи. Много по-интересен вариант на карантина е избрала известната израелска телевизионна журналистка с български корени Ошрат Котлер. Тя и нейният партньор са наели катамаран и от края на юни плават между гръцките острови. За последната седмица на своето пътуване Ошрат Котлер е наела къща на най-високото място на един от йонийските острови. Според нея оттам като на длан се виждат всички останали острови. Ето какво разказва тя за любовта си за плаване под ветрила, за най-новото си гръцко пътешествие и за това как се пази от Covid-19:
"Не си ни представяйте като милионери. Нашият катамаран е платноходка, а не суперлуксозна яхта. Преди 4 години завърших капитански курсове за управление на малотонажен плавателен съд. Дори много от интервютата за телевизията, където работех, се водеха на борда на платноходка. Заедно с човека, с когото живеем заедно, решихме нашата карантина да е плаване в Гърция. И преди бяхме пътешествали под ветрила край бреговете на Израел и много в Гърция. Решихме, че най-добре ще се предпазим от коронавируса, като се качим на катамаран. 2 месеца изкарахме далеч от всички – в морето. Наехме си в Пирея лодката. Докато плавахме сред Арго-Саронския архипелаг – край Атина, не срещнахме друг плавателен съд, дори рибарска лодка. В Гърция цареше строга карантина и сама не знам как ни пуснаха да отплавахме. Имахме всички нужни продукти за една седмица на борда. Въведохме режим на строги икономии, защото не знаехме къде ще ни позволят да акостираме.
Не се бяхме приготвили за такова пътуване. Миналата година снимахме документален филм за Спасението на българските евреи. Тогава си бях обещала, че ще наема къща в полите на някоя от високите български планини и месец ще покоряваме върхове. Но плановете ни не се сбъднаха. Започна Covid-19 с неговите изолации и условности.
През юни не можехме да дойдем в България и отпътувахме за Гърция. И в Израел сме членове на яхтклуб. Всеки път когато поискаме да сме в чужбина, но служебно заети, в почивните си дни се качваме на платноходката си и се чувстваме в чужбина. Когато наехме катамарана, в морето нямаше нито гръцки, нито чуждестранни моряци. Усещането беше съвсем сюрреалистично. Чувствахме се като Колумб. Откривахме острови, които изглеждаха необитаеми, просто жителите бяха под карантина и нищо не можехме да си купим от тях, не можехме да заредим вода и ток. Чак когато стигнахме Коринтския провлак, на 2-3 дни срещахме друга платноходка, с хора, също така обичащи екстримното. От една страна, е хубаво да си сам сред морския безкрай, но е страшно. Представяхме си какво би се случило с нас, ако попаднем в окото на буря или имаме технически проблем. Наоколо няма кой да ти помогне. Просто защото няма никой. Но всички мина по най-добрия начин. За мен това е най-незабравимото ми плаване. Когато достигнахме до Йонийските острови, гръцките туристи започнаха да се мяркат. Заедно с тях, чак тогава открихме туристическия сезон в Йонийско море. Чак тогава открих Гърция, каквато познавам – с хора, таверни, платноходки, рибарски лодки. Единствено, всички спазват изискванията на местните власти. С маски са. В таверните и в ресторантите не държаха да сме с маски, но в суперите – да. Спазвахме социалната дистанция. Ние от началото на плаването водим корабен дневник. В него разказвам какво се е случило през изминалия ден, включително каква температура сме си измерили 3 пъти на ден. На никое пристанище не провериха дневника, но той съществува. Държим да сме изрядни.
Катамаранът ни е като къща. Там падат всички условности, включително и маските.
По време на плаването край Йонийските острови вече имаше много яхтсмени, включително и български. Не знам дали като нас бяха си наели лодки, или бяха дошли със своите, но ги срещахме и на всяко пристанище. Някои бяха акостирали близо до нас и си общувахме. Питаха дали сме плавали в Черно море. Казахме, че се боим заради нрава му с внезапни бури. Те ни утешиха, че това са само легенди. Надяваме се да се решим и на черноморско плаване в бъдеще.
По време на това плаване завърших четвъртата си книга. Две от творбите ми са философски. Едната – е роман, към който има интерес българско издателство. Когато го преведат, ще имате повод за друг разговор с мен. Четвъртата ми книга разказва за плаване с катамаран. Не, не мислете, че е репортаж или пътепис за това плаване. По-голямата част е писана в Израел. По време на плаването и сега в Йонийската островна къща, довършвам и редактирам текста.
Нашето плаване е своеобразно бягство от мерките за коронавирус в Израел. Знаех, че не са ефективни. В същото време са разсипия за икономиката. Предстоят нови вълни на вируса. И сега безработните са над половин милион. Не искам да си представя следващото лято…"
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния контекст на 1885 г. – година на научни открития, културни премиери и исторически промени по света? Журналистът Васил Велев вплита историята и любопитни факти от целия свят, за да покаже колко сложен..
Село Долен е разположено в т. нар. Дъбрашки район, на границата между Пирин и Родопите. Природата и усамотението там са сред причините Ана-Мария Велкова и Владислав Вълев да обикнат района и да оставят целия си предишен живот, заселвайки се в Долен. Те обитават малка къща в гората край сградите на старото ТКЗС, в чиито територии отглеждат кози от..
Фондация "Четири лапи" чества своята 25 години от началото на своята мисия – защита и грижа за животните. Организацията ще отбележи годишнината със специално събитие и първото по рода си VR преживяване в Парка за мечки в Белица. Ще бъде открита и нова изложбена зона, посветена на историята на парка, неговите обитатели и мисията на "Четири лапи"...
След протеста и автошествието на жителите на с. Локорско и кв. Кремиковци срещу инвестиционното намерение за изграждане на кариера за добив и преработка на строителни материали на територията на район "Кремиковци" – разговор в "Нашият ден" с Марин Грозданов , представител на инициативния граждански комитет, организирал протестната акция...
"Специални, равнопоставени и ценени в училище и в живота" е проект и инициатива на Средно училище "Иван Вазов" в град Сопот. Училището има сериозен опит в работата по европейски образователни проекти от 2007 година, основно по програмата на Европейската комисия Еразъм+. В "Нашият ден" разговаряме с координатора и основен двигател на тези..
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg