Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

42 години от смъртта на Панчо Владигеров

Панчо Владигеров
Снимка: vladigerov.org

На 8 септември се навършват 42 години от смъртта на българския композитор, музикант и педагог Панчо Владигеров. Роден в Цюрих през 1899 г., той прекарва по-голяма част от живота си в България. Създава ярки народностни произведения, които със своите качества, звучност и модерна изразност привличат вниманието на европейската музикална общественост. 

Панчо Владигеров създава огромно по мащаби и жанрово разнообразно творчество. Над 20 хиляди страници нотни ръкописи – 70 опусни творби, голям брой безопусни произведения и смесени опуси, съставени като отделни произведения от автора, транскрипции и много часове музика. Владигеров твори и експериментира в много музикални жанрове – инструментални, симфонични, музикално-сценични и камерни, както и голям брой солови пиеси, повечето обединени в цикли. 

Симфоничните произведения в творчеството на Владигеров особено ярко очертават характерните за неговия стил черти – мащабна звучност, ярък оркестров колорит, богатство на цветове и тембри, пищна хармония вплела мотиви от народната песен, непресъхваща инвенция, богато многогласие. Майсторството на Владигеров се проявява в свободното боравене с голям оркестров състав, много често с пълна ударна група. Някои от неговите най-известни творби като Рапсодия „Вардар”, „Импровизация и токата” из „Епизоди” опус 36 и др. стават изключително популярни не в оригинал, а в техния оркестров вариант. Например Рапсодия „Вардар” е писана от композитора първо за цигулка и пиано. За едно от най-ярките симфонични произведения на Владигеров „Еврейска поема”, Димитрий Шостакович възкликва: „Такова произведение се пише веднъж на сто години”.

В памет на маестро Панчо Владигеров е кръстен на 21 октомври 2013 г. проток в Антарктида. 

От Златния фонд на БНР – Панчо Владигеров разказва как е написал „Българска рапсодия Вардар“. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45