Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тръпко Василев – българският Третяков

2
Снимка: veg.sghg.bg

Характерни за него бяха неговата износена, клюмнала широкопола шапка и черна хвърчаща връзка стил „лавалиер“. Така помнят Тръпко Василев съвременниците му. „Тръпко“ – така го зовяха всички – беше популярна фигура в софийския културен живот още преди Балканската война – 1912 г. той беше меценат по свой маниер. Това пише за него в спомен Стойчо Мошанов. 

И още – На много начинаещи художници и артисти той уреждаше „тефтерчетата“ из софийските ресторанти. След първата световна война Тръпко преустрои сградата на ул. „Аксаков“, ъгъла с „цар Шишман“ в малък салон, който служеше за културни прояви. Тук се устройваха първите в София рецитали на видни артисти от Народния театър. Целта им е повече благотворителна – да се допълват с някой минимален хонорар техните мизерни заплати на държавни служители. 

В първата галерия – Тръпковата – за първи път прозвучава „Сакия Муни“, рецитирана от незабравимия Сава Огнянов, тук Елена Снежина разказва за любовната мъка на Славейковите Иво и Калина от „Неразделни“, а Йордан Сейков разведрява тъжната следвоенна атмосфера със своя габровски хумор. 

По-късно салонът се нарича „Постоянна художествена изложба“, където могат да се открият най-талантливите български художници на 20-те години на ХХ век. 

Тази година стават 110 години от създаването на тази първа галерия у нас – Тръпковата, и през лятото видяхме на постерна изложба в градинката на "Кристал" как е изглеждала тя. А на 16 септември в галерия „Васка Емануилова“ се открива изложба с платна на самия Тръпко Василев и художниците, чиито картини той излага. За нея и за Тръпко Василев разказва изкуствоведът Благовеста Иванова, куратор на изложбата „110 години от създаването на първия художествен салон в София“.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Архитектурата като сцена за ирационални идеи в проекта "Възможности за съпричастност"

Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и стремежа към съпричастност.   Той въвежда прости кинетични механизми в няколко функционални принципа: гравитационно действие (разстилане, изсипване, изхвърляне) и пространствено определяне..

публикувано на 06.10.25 в 18:09

"Разораните градини на любовта" и какво пониква от раздялата

Димитър Кенаров, журналист, преводач и писател представя новата си поетична книга "Разораните градини на любовта" на 8 октомври в 18.30 часа, клуб "Писмена" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".  Стиховете в книгата говорят за изгубената любов и това, което остава след нея, за разделите и разминаванията но и за неразбраната природа и..

публикувано на 06.10.25 в 15:31
Веселин Диманов, Никола Рахнев, Ива Дойчинова, Даниел Ненчев, Добрина Чешмеджиева

Какво променят съвременните "будители"?

Думата "будител" е българско понятие, което е трудно да бъде превеждано. Свързваме го с "Народните будители" – българските просветители, книжовници и революционери, които през различни епохи са допринесли за духовния и културен възход на народа, съхранявайки националната идентичност . Но какво означава будител днес? Какво е будителство? Кой и защо..

публикувано на 06.10.25 в 14:26
проф. д-р Славия Бърлиева

Време е да представим ясно приноса на България към европейската цивилизация

В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на "Terra Култура" ще се излъчва в четири епизода – на 6, 13, 20 и 27 октомври . Инициативата цели да открие смисъла на будителската мисия в съвременния свят , да потърси връзката между традицията и модерността и да отправи послание за едно бъдеще, което се..

публикувано на 06.10.25 в 12:28

Страхът от ИИ: не от машината, а от загубата на предимство

Може ли една машина да създаде герой с душа? Да напише история, която да трогне и вдъхнови? Къде свършва човешкото творчество и къде започва машинната симулация? И дали "душата на изкуството" ще остане завинаги човешка привилегия? На тези въпроси отговаря писателят и преводач Александър Драганов – гост в рубриката "Разговорът" на предаването..

публикувано на 06.10.25 в 12:08