Може ли една машина да създаде герой с душа? Да напише история, която да трогне и вдъхнови? Къде свършва човешкото творчество и къде започва машинната симулация? И дали "душата на изкуството" ще остане завинаги човешка привилегия?
На тези въпроси отговаря писателят и преводач Александър Драганов – гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден", човек, който ежедневно работи с въображението си и не се страхува да експериментира с изкуствения интелект като творчески инструмент.
Изкуственият интелект – дете на човека, а не негов съперник
"Имам чувството, че страховете на хората идват от това, че те проектират себе си в изкуствения интелект", споделя Александър Драганов. "Той все пак е наше дете – създаден е от нас, няма на кой друг да прилича."
Според писателя машината не притежава его, и именно това я прави удобен партньор в творческия процес. "Когато работиш с художник, илюстратор или дизайнер, често възникват противоречия между визиите. Изкуственият интелект обаче не се сърди, не настоява – той просто предлага опции."
Какво всъщност прави ИИ?
Драганов отбелязва, че често има погрешно схващане за същността на изкуствения интелект. "По принцип всеки изкуствен интелект ти предлага опция. Повечето хора обаче не го използват така – те имат идея, но нямат умението да я реализират. Машината им помага да визуализират нещо, което иначе не биха могли."
Това, според него, е и причината за основния страх на много творци – не че машината ще замести човека, а че ще позволи на хора без дългогодишен опит или образование да я използват като пряк път. "Тези, които са учили и работили години наред, се чувстват поставени в неприятна ситуация“.
Слушайте!
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Какво се случва с бюджета за култура, образование и социални политики през следващата година? Ще има ли възможност за реализиране на политики с ясна цел в тези сфери или ще се наглася според обстоятелствата? Ще има ли съгласуване на този бюджет с дългосрочните стратегии за развитие на тези сектори, доколкото и ако ги има? На тези въпроси в "Нашият..
В Ългария, която не е България, задкулисието, всесилно като митологичната съдба, дава огромна власт в ръцете на двама души – клошар, бивш учител по история и малолетна проститутка с блестящ ум. Двамата ще се станат едни от водачите на мафията, която тайно управлява икономиката, правораздаването, медиите и всичко останало в страната. Героите,..
На 9 ноември се навършиха 145 години от рождението на един от класиците на българската литература Йордан Йовков. Любовта му към хората е основна тема в творчеството на майстора на късия разказ. Книгите му са преведени на над 25 езика, а разкази като "По жицата", "Албена" и "Шибил" продължават да вълнуват читателите и до днес със своите непреходни..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
