75 години от рождението на Катя Паскалева

Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич, но цялото ѝ детство минава в Перник. Кариерата ѝ започва с участие в самодейния театър, където играят баща ѝ и негови приятели. 7-годишна е, когато играе момче – син на партизанин. Във ВИТИЗ я приемат през 1963 г. Тогава тя става част от имената, дали облика на българското съвременно кино и театър. За голямата си любов – Георги Божилов Слона – се омъжва малко преди да завърши театралната академия. 

Разпределена е в Добрич, Слона заминава с нея. После заминават за Пловдив и се смесват с местната бохема. Катя се снима гола в "Козият рог". С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без дрехи. Преди филма вече е снимала епизодични роли в "Понеделник сетрин", "Отклонение", "Скорпион срещу Дъга" и "Краят на песента" (по сценарий на Николай Хайтов). Именно Хайтов настоява Катя да изпълни ролята на Мария в "Козият рог", създаден по неговите "Диви разкази". Тази роля ѝ носи международно признание – освен наградата за женска роля в Панама и "Фемина" в Брюксел, тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.

"Аз много бавно и трудно навлизам в ролята, трудно я опипвам отвсякъде, докато стане моя. И след това много трудно излизам, след това ми е много мъчно. Така че мога да кажа, че никъде не съм играла дежурно." – казва актрисата.

Следват филм след филм. Стават над 50 в кариерата ѝ, а измежду тях са "Бялата одисея" (1973), "Голямата победа" (1973), "Мъже без работа" (1973), "Нона" (1973), "Спомен" (1974) "Иван Кондарев" (1974), тв сериала "На живот и смърт" (1974, "Вилна зона" (1975), "Катина" (1976), "Вината" (1976), "Лъжовни истории" (1977), "Матриархат" (1977) и др.

Вторият ѝ съпруг режисьорът Иван Росенов си спомня за нея: "Не приемаше халтури и никога не участва в скечове от естадата и развлекателното шоу." Двамата са заедно от 1979 г. Време за активната творческа работа на Катя Паскалева. Филмите "Слънчев удар" (1977), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Всички и никой" (1978), "Бумеранг" (1979), "Бедният Лука" (1979), "Елегия" (1982), "Най-тежкият грях" (1982), "Равновесие" (1983).

За нея журналистът Георги Тошев пише в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен“: „Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“

В звуковия файл можете да чуете гласа на актрисата от Златния фонд на БНР.