Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич, но цялото ѝ детство минава в Перник. Кариерата ѝ започва с участие в самодейния театър, където играят баща ѝ и негови приятели. 7-годишна е, когато играе момче – син на партизанин. Във ВИТИЗ я приемат през 1963 г. Тогава тя става част от имената, дали облика на българското съвременно кино и театър. За голямата си любов – Георги Божилов Слона – се омъжва малко преди да завърши театралната академия.
Разпределена е в Добрич, Слона заминава с нея. После заминават за Пловдив и се смесват с местната бохема. Катя се снима гола в "Козият рог". С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без дрехи. Преди филма вече е снимала епизодични роли в "Понеделник сетрин", "Отклонение", "Скорпион срещу Дъга" и "Краят на песента" (по сценарий на Николай Хайтов). Именно Хайтов настоява Катя да изпълни ролята на Мария в "Козият рог", създаден по неговите "Диви разкази". Тази роля ѝ носи международно признание – освен наградата за женска роля в Панама и "Фемина" в Брюксел, тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.
"Аз много бавно и трудно навлизам в ролята, трудно я опипвам отвсякъде, докато стане моя. И след това много трудно излизам, след това ми е много мъчно. Така че мога да кажа, че никъде не съм играла дежурно." – казва актрисата.
Следват филм след филм. Стават над 50 в кариерата ѝ, а измежду тях са "Бялата одисея" (1973), "Голямата победа" (1973), "Мъже без работа" (1973), "Нона" (1973), "Спомен" (1974) "Иван Кондарев" (1974), тв сериала "На живот и смърт" (1974, "Вилна зона" (1975), "Катина" (1976), "Вината" (1976), "Лъжовни истории" (1977), "Матриархат" (1977) и др.
Вторият ѝ съпруг режисьорът Иван Росенов си спомня за нея: "Не приемаше халтури и никога не участва в скечове от естадата и развлекателното шоу." Двамата са заедно от 1979 г. Време за активната творческа работа на Катя Паскалева. Филмите "Слънчев удар" (1977), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Всички и никой" (1978), "Бумеранг" (1979), "Бедният Лука" (1979), "Елегия" (1982), "Най-тежкият грях" (1982), "Равновесие" (1983).
За нея журналистът Георги Тошев пише в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен“: „Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“
В звуковия файл можете да чуете гласа на актрисата от Златния фонд на БНР.
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията включва най-новите ѝ картини, с иновативни решения и сложни техники – винаги с интересна препратка към текстила, защото Ковачева е завършила специалност "Текстил" в Художествената академия. Творбите..
Идеята за експозицията, по думите на организаторите, се появява по време на Академия "Муза" – серия от обучителни семинари, проведени в РИМ - Плевен през март 2024 г. и организирани от фондация "Америка за България". В ъв фокуса на експозицията е Девета пехотна плевенска дивизия във войните за национално обединение (1912 – 1918) . Изложбата..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията си за предходната книга на Роза Боянова "Ескизи към портрети на писатели" (2021 г.) писах, че тя "е книга Мнемозина, посветена на литературната Мнемозина в митологично-божествените ѝ смисли: памет за..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори,..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския драматург Нийл Саймън, е режисьорски дебют на актрисата Ани Вълчанова ( на снимката в текста ) . Позната на публиката с многобройните си театрални и телевизионни роли, Вълчанова застава за първи път от..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
