По-добро здравеопазване, но не за сметка на повишени здравни осигуровки

Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна динамика за последната една година, дължаща се най-вероятно на Covid кризата. Национално представително проучване от август на Изследователски център „Тренд“, проведено сред 1005 души, относно нагласите на българите спрямо здравната система, показва, че 40% от българите имат повече доверие в здравната ни система след Covid-19. Лошият контрол в системата на здравеопазване е проблем номер едно за българите. Според 86% държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване. 

Парите, отделени за здравеопазване, трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците (41%), за нови технологии/апаратура и заплащане на повече лекарства от държавата, смятат 39% от запитаните. Откъде да дойдат тези пари обаче? Категоричното мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол, смятат 74 на сто, а не от повишаване на осигурителната тежест, което са посочили 10% или от въвеждане на допълнително здравно осигуряване, което определят само 18% от интервюираните.

Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването, коментира в "Нашият ден":

"Никой не обича да му се бърка в джоба, особено от данъците и осигуровките, така че е абсолютно разбираемо желанието на голяма част от населението. Идеята за акцизите не е измислена у нас. Акцизите, като косвен данък, следва да се използват за политики по превенция и лечение на заболяванията, свързани с употребата на цигари и алкохол."

Шарков е категоричен, че трябва да се мине през политически дебат. "Подобен тип политика е добре да залегне във всяка програма на политическите партии." Идеята за употребата на приходите от акцизите за здравеопазване стои на дневен ред пред Министерството на финансите и дали то ще бъде склонно да задели за здравеопазване от този сигурен доход.

"Осигурителната тежест към момента е достатъчна, тя не трябва да се повишава, с оглед на идващата криза." – смята Шарков. "Не говорим само за здравноосигурителна тежест, а и за пенсионна, както и за минималната работна заплата. Трябва да има стимули за бизнеса, за да продължи да работи. Позитивни стимули чрез намаляване на данъчното бреме, в т.ч. и намаляване на ДДС. Ако държвата е разумна, да намали ДДС и на стоките като лекарствата, например."

Аркадий Шарков подчерта, че когато се говори за пари, трябва да се говори и за реформи и че бюджетът не е достатъчно добре оптимизиран. "Близо 50-52% от бюджета на Касата отиват за болнична помощ, а в Европа достигат най-много до 35%. В резултат на това доболничната помощ е недофинансирана. И за медикаментите бюджетът не е оптимизиран."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.