Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сръбско-българската война – премълчани или пропуснати факти

„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски
Снимка: Wikipedia

На 6 септември се отбелязаха 135 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Известно е, че този акт не е добре приет от съседните държавици, тъй като с присъединяването на Румелия към Княжеството, то удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.

Само два месеца по-късно Кралство Сърбия обявява война на Българското княжество. От тази дата също ни делят точно 135 години. Но сръбската агресия срещу новородената ни държава съвсем не е неочаквана и вероломна, както сме учили по някогашните соц учебници. Защото още през 1881 г. сръбският крал Обренович уведомява Великите сили, че ще нападне веднага България след евентуалното обединение между Княжеството и Източна Румелия.

Как реагират братята ни по Христова вяра и техните крале в Гърция и Румъния, какви са териториалните им претенции към нас? Кои от Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Русия и Великобритания са на страната на България и кои са против нея в тази братоубийствена война? Каква е ролята на Александър I Батенберг, наречен Князът на Съединението, в битката срещу нашествениците? Преувеличени ли са неговите заслуги за победата, или продължават да се пренебрегват?

Какво се знае и не знае за онези трагичните, но и епични дни на покруси и победи на бойното поле? И днес – живеем ли със съзнанието, че едва 23 години след боевете при Сливница България най-сетне окончателно се освобождава и се самообявява за независима?








Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Юлияна Антонова-Мурата

Защо японците са слаби и дълголетни, отговаря Юлияна Антонова-Мурата

Всеки пост на Юлияна Антонова-Мурата във Фейсбук се превръща в притча, която те кара да се замислиш, драска с нокът в съзнанието ти и не ти дава мира дълго време, защото нейните истории от Страната на изгряващото слънце, където авторката живее от десетилетия, не са просто описано преживяно, те са послания. Споделените разкази прерастват в..

публикувано на 30.09.25 в 09:23
Акад. Чавдар Славов

"Частица от теб..." – тема с продължение

За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото..

публикувано на 29.09.25 в 15:20
проф. Емил Гачев

Приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа

Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата. За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил..

публикувано на 29.09.25 в 09:20
Астрономическата обсерватория на Софийския университет в Борисовата градина

В СУ подготвят Център по астробиология

"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..

публикувано на 27.09.25 в 09:15

Персонализми и свидетелства

Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история".  Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..

публикувано на 26.09.25 в 08:45